Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
Трън беше убиец, в това съмнение нямаше.
Преви се рязко, сякаш я бяха ударили в корема и изповръща тънка струйка лиги в тревата. Изправи се разтреперана, огледа се, светът беше станал прекалено ярък, коленете ѝ трепереха, очите ѝ се замъглиха.
Трън беше убиец. И искаше майка си.
Видя, че Бранд я гледа, извърнат през рамо. Половината му лице беше издрано, по шията му се стичаха струйки кръв и попиваха в яката на ризата му. Раздърпаната превръзка на едната му ръка се вееше около почервенелия кинжал.
— Добре ли си? — изграчи той.
— Не знам — отвърна Трън и се преви отново. Ако беше яла нещо на закуска, сигурно никога нямаше да спре да повръща.
— Да се върнем на „Южен вятър“ — извика панически някой, с изтънял от ужас глас.
Отец Ярви поклати глава:
— Ще ни засипят със стрели от брега.
— Трябва ни чудо — издиша тежко Досдувой и извърна очи към розовеещото небе.
— Скифър! — извика отец Ярви и възрастната жена стисна рязко очи, сякаш да пропъди досадна муха от лицето си, промърмори нещо и прегърби още повече рамене. — Скифър, имаме нужда от теб!
— Тръгват отново! — извика някой откъм стената.
— Колко? — попита Ярви.
— Повече от преди! — извика Рълф и запъна стрела в тетивата на черния лък.
— Колко повече?
— Много повече!
Трън опита да преглътне, но устата ѝ беше пресъхнала. Беше толкова отмаляла, че нямаше сили да вдигне бащиния меч. Кол занесе вода на мъжете в стената и те започнаха да пият, да ръмжат, да опипват с изкривени от болка лица раните си.
Фрор изжабурка малко вода, изплю я и каза:
— Време е значи да се простим с живота си, но поне ще го направим на висока цена. Смъртта ви идва!
— Смъртта ви идва — повториха неколцина в стената, но този път думите прозвучаха унило, по-скоро отчаяние, отколкото предизвикателство към врага.
Трън чу хората коне да идват, чу бойните им викове и бързи стъпки по склона. Чу мъжете в стената да ръмжат, подготвяйки се за поредния сблъсък и колкото и отмаляла да бе, стисна зъби и вдигна опръсканите с кръв меч и секира. Тръгна посърнала към стената, обратно през отъпканата, окаляна трева зад нея.
— Скифър! — изкрещя отец Ярви.
Жената нададе гневен, пронизителен писък, скочи на крака и свали рязко наметалото си.
— Проклет да си! — Тя започна да нарежда монотонно, тихо, гърлено, но с всяка следваща дума гласът ѝ се извисяваше. Докато минаваше покрай нея, Трън я чу да припява — не разбра думите, но беше убедена, че никога не бе чувала подобен език. Досещаше се обаче, че това не беше човешки език.
Това бяха елфически думи, елфическа магия. Същата, която беше разкъсала бог и унищожила света и Трън почувства как всяко косъмче по тялото ѝ настръхва.
Скифър продължи да нарежда монотонно, все по-пронизително, по-бързо и яростно, извади от коланите, препасали тялото ѝ, две парчета черен метал — неравни, с прорязани, прави вдлъбнатини и ръбове — плъзна едното в другото и то изщракаха като превъртането на ключалка.
— Какво прави тя? — Досдувой понечи да тръгне след нея, но отец Ярви го спря със сакатата си ръка.
— Каквото трябва.
Скифър протегна напред ръка с елфическата реликва в нея:
— Дръпнете се!
Стената от щитове се разтвори и отдръпна, поклащайки се, и Трън се вторачи в пролуката. Хората коне бяха от другата страна — пъплеща нагоре по склона маса — заобикаляха телата на падналите си другари, прескачаха ги ловко. Смърт надничаше от безмилостните им очи.
Проехтя остър гърмеж, като паднала наблизо гръмотевица, нещо проблесна ярко и един от ужаките полетя назад като отнесен от невидима великанска ръка и се запремята по склона.
Последва нов гърмеж и от смаяния екипаж на „Южен вятър“ се надигна вълна от тревожно мърморене. Още един от ужаките се търкаляше в тревата, а едното му рамо беше в пламъци.
Сега Скифър виеше пронизително. От елфическата реликва в ръката ѝ изхвърча малко парченце метал и се запремята във въздуха. Когато падна в тревата, Трън видя от него да се извива тънка струйка дим. Някой проскимтя от ужас, друг зяпаше с широко отворена уста, трети стискаше талисмана на гърдите си — бяха по-ужасени от магията, отколкото от прииждащите ужаки. Шест гръмотевици се изтърколиха с грохот над равнината и шестима ужаки лежаха мъртви, обгорени в тревата. Останалите хукнаха обратно, пищящи от ужас.
— Велики боже — прошепна Досдувой и начерта светия знак на гърдите си.
Настъпи тишина. За пръв път от началото на битката. Останаха само шепотът на вятъра в тревата и накъсаното, тежко дишане на Одда. Миришеше на изгоряло месо. Едно от парченцата метал, изскочили от елфическата реликва, беше подпалило тревата. Скифър пристъпи с мрачно изражение напред и го стъпка с подметка.