Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
В отсрещния край на градината Хирага седеше в класическата поза „Лотос“ и медитираше, за да прогони отвратителното главоболие, което вестта за Кацумата и новините на Тайърър му бяха причинили. Скоро щеше да се върне Акимото. Отвъд съседния стобор в една от къщите на чайната на Черешите Акимото се бе напил със саке. Излегнат насреща му, Такеда се оригна и изгълта бирата си наведнъж. Акимото, вече опиянен, изпи още една манерка със саке и тя се изплъзна между пръстите му. Той отпусна глава върху ръцете си и захърка. Такеда се усмихна. Съвсем не бе толкова пиян, колкото се представяше.
Увери се, че Акимото спи, плъзна шоджи и затвори след себе си. Нощта бе студена. От юг духаше силен вятър. Огледа градината наоколо. Една слугиня с поднос мина край къщичката на път за главната сграда. Някъде в далечината пееха пияни мъже и свиреше шамисен. Нейде лаеше куче. Щом слугинята изчезна, Такеда си облече тъмната ватирана горна дреха и затъкна мечовете в поясите си. Обу сламените си сандали и се втурна по пътечката. Скривалището му се намираше под един храст. Там лежаха петте бомби с различни по дължина фитили, които двамата с Хирага бяха направили.
Бомбите се състояха от две части от свързан гигантски бамбук, а третата бе около един ярд дълга и наполовина толкова широка. Първите две бяха плътно натъпкани с отличния барут на Кацумата, а третата — с газ. И бяха запушени. Такеда бързо им постави най-дългите си фитили, което му отне време, колкото една свещ за всяка — около два часа. Фитилите бяха изработени от памучна връв, натопена в барутен разтвор и след това изсушена. Постави фитили на останалите за около час.
Хвърли последен поглед към небето. Облаците препускаха, подгонени от вятъра. Добре. Грабна две от бомбите с най-дълги фитили и незабележим в нощта, през тайна портичка в стобора мина в градините на Трите шарана, които се намираха на юг от Черешите. Отправи се към най-южната къщичка. Тя като всички останали бе построена върху ниски стълбове на около половин ярд над земята. Бе пълна с хора и осветена. Такеда предпазливо пропълзя под нея. Запали фитила с кремък, а вятърът приглуши шума. Фитилът пламна. Наблизо се чуха женски стъпки и той замръзна на мястото си. Чу как се отвори шоджи. След малко затвориха.
Засипа съскащия фитил с листа и се отдалечи — сянка сред останалите сенки. Шмугна се в храсталака, защото видя как някакъв гай-джин се задава по пътечката. Подмина, без да го забележи, и Такеда хукна към главната постройка на къщата. Там също постави бомба.
Отново се върна при стобора, прикри се от някакъв прислужник, изчака едра слугиня да отмине, стигна до скривалището, взе оттам последната бомба с дълъг фитил и отново хукна. Запали я и я постави под собствената си къщичка, в която хъркаше Акимото. Такеда се подсмихна. Дотук всичко вървеше според плана на Ори. Хирага бе покварен от гай-джин. Акимото също. Но не и той. Щеше да го извърши сам.
Взе останалите бомби и пресече градината, прехвърли се през стобора, после през още един и през още един и се озова пред тайния кладенец. Отмести капака и бързо се спусна вътре. Знаеше, че няма да завари там Хирага.
Озова се на сигурно място в тунела и най-сетне си пое дъх. Запали петролната лампа. Наоколо се търкаляха леглото на Хирага и оскъдните му принадлежности. Раницата на Кацумата с металните бомби бе завита в едно одеяло. Такеда прибави и своите две, метна раницата на гърба си и пое по тунела. Скоро достигна водата. Бързо свали дрехите си и ги завърза.
От ледената вода му секна дъхът. Достигна най-тясната част, където сводът се снижаваше почти до водата. Едва задържаше главата си над нея. С усилие успя да вдигне лампата и раницата над повърхността. На отвъдната страна бързо се облече, разтреперан и проклинащ, защото го очакваше още много работа. Както и да е, вече бе започнал. Скоро щеше да умре и за него щяха да се разказват легенди. Тази разпаленост го сгря и прогони студа. На другия край, при железните пречки, които водеха нагоре, Такеда спря, за да си поеме въздух. А сега нагоре. Веднъж се подхлъзна и едва не падна, но се вкопчи здраво и изчака, докато сърцето му се успокои. Отново пое нагоре. С огромна предпазливост отмести счупения капак и надзърна навън. В Ничията земя нямаше жива душа. Пияният град беше претъпкан, оттам долитаха викове и пиянски песни, неколцина мъже се клатушкаха и залитаха недалеч по уличките, сподиряни от лай на кучета.