Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
— Чакай, моля!
Хирага излетя навън. Тайърър се взря през един люлееше клоните и донасяше солен мирис на море. „Бягай, докато все още имаш възможност“ — рече си той, но внезапно изпита непреодолимо желание да се облекчи. Възползва се от ведрото в банята и се почувства по-добре. Усети глад. И жажда. Озърна се. Нито чайник, нито кана. Гладът и жаждата го терзаеха, както и предложението на Хирага. Не можеше да удовлетвори нито едното, нито другото. Без благоволението на Сър Уилям Хирага оставаше на произвола на съдбата. Дори и Джейми едва ли щеше да му помогне особено, след като вече бе напуснал Струанови. Пък и защо ли му е да помага? Нямаше quid pro quo.
Отново се взря през прозорчето.
„Махай се оттук, докато все още можеш“ — рече си Филип и се запъти към вратата. Точно в този момент долови стъпки и се хвърли към възглавничката си. Шоджи рязко се отвори. Райко се строполи на колене пред него, а Хирага заплашително стърчеше на прага.
— Ох, толкова съжалявам, Тайра-сама — запъваше се Райко, унизено бързаше да се извини и да го предразположи. — О, толкова съжалявам, направих ужасна грешка…
Думите й бликнаха като фонтан. Тайърър схващаше съвсем малко от тях, но напълно осъзна смисъла им.
— Стига — твърдо каза той. — Донеси договора веднага. Ще го подпиша.
Райко покорно измъкна свитъка от ръкава си и му го подаде.
— Чакай — заповяда Хирага. — Дай ми го!
Райко незабавно се подчини и отново сведе глава.
Самураят набързо прегледа краткия документ и изсумтя:
— Това както уговорил, Тайра-сама; подпишеш по-късно — премина на английски той. — Тази тук… — посочи сърдито към Райко — казва грешка, казва Фуджико моли чест да види теб, толкова съжалява за грешка. Нейна грешка. Бака — озъби се самураят на Райко и добави на японски: — Отнасяй се с този господар, както се полага, иначе ще направя Къщата ти на пух и прах. Направи всичко възможно Фуджико да е готова, съвсем готова. Веднага.
— Хай, Хирага-сама — Като смотолеви разточителни извинения, Райко избяга, доволна от себе си. И от номера на Хирага. А също и че сделката бе сключена.
Тайърър въодушевено благодари на Хирага. Бе твърде щастлив, за да се запита как уж беззащитният му приятел изведнъж я бе накарал да се промени толкова бързо. „Има неща, които никога няма да разберем у този народ.“
— Ще подпиша договора вкъщи и ще го донеса утре.
— Не бързай, карай жена-куче чака. — Хирага се усмихна и му подаде свитъка. — Сега ще те заведа при Фуджико. Икимашо.
— Домо аригато годзиемашита — Тайърър се поклони така, както се кланя японец на човек, оказал му изключителна услуга.
— Приятел помага приятел — простичко отвърна Хирага.
57.
Същата вечер Тайърър се събуди напълно удовлетворен. Часовникът му показваше девет и двайсет. „Прекрасно“ — помисли си той. Лежеше до дълбоко заспалата Фуджико. Футоните и пухените завивки бяха чисти и уханни като нея, топли и уютни. Тук бе толкова по-хубаво от собственото му легло с твърд сламен дюшек и тежки вълнени одеяла, които миришеха на влага. Кожата на момичето блестеше като златна на светлината на свещите. Малката стая бе златиста и уютна. Вятърът не оставяше на мира покрива, стените шоджи и пламъчетата на свещите.
„Ще дремна още малко — помисли си Филип — и ще си вървя.
Я стига глупости. За какво ще се прибираш тази вечер. Всички документи за утрешната среща с Йоши са готови и препрочетени още днес следобед — с екземпляри от Споразуменията на японски и на английски в чантата на Дребосъка Уили. Съгласуваният боен план за нападението срещу Санджиро и Сацума се намира в сейфа и чака подписа на Сър Уилям и на Кетърър. Ще стана утре в зори, сияещ като новоизсечена златна гвинея. След “шок-у" на Хирага и още по-големия „шок-у“ на Райко съм си заслужил удоволствието." Усмихна се — шок-у звучеше съвсем като японска дума. Въздъхна със задоволство. „Добричкият Накама, тоест Хирага.“ Прозя се и затвори очи. Сгуши се по-близо до Фуджико. Тя не се събуди, но го прие в прегръдките си.
В другия край на градината Хиноде с нетърпение очакваше Андре да дойде всеки момент, както я бе предупредила Райко.
Райко седеше прегърбена в своето жилище и пиеше саке. Скоро щеше да премине към коняка и към забравата. Питието отмиваше всички лоши мисли: страха и омразата към Хирага, но и надеждите, свързани с него, ужаса й от смъртта на Мейкин и дълбоката почит, че приятелката й си е отмъстила. Всичко това се смесваше в съзнанието й с всяка изпита чаша.