Късното шоу

Това не успокои Алисия и тя каза:

— Вървете си.

И понечи да затвори вратата. Балард протегна ръка и я спря.

— Ще ти оставя визитка. Ако се свържеш с Метро, кажи му, че за него ще е най-безопасно, ако ми се обади. Кажи му, че с детектив Частин бяхме партньори и че той ми имаше доверие.

Извади визитка и я мушна през процепа на вратата. Алисия я взе и затвори, без да каже нищо.

Балард се върна в колата си и сложи ръце на волана. Опря чело на ръцете си и затвори очи. Беше преминала отвъд умората и не можеше да освободи ума си от разследването. Матю Робисън беше описан като свидетел, който не е видял нищо. После, в 17:10, петък, се обажда на Частин. След няколко часа единият е мъртъв, а другият — изчезнал. Какво се беше случило? Какво знаеше — или беше знаел — Метро?

Телефонът й иззвъня и я сепна. Тя вдигна глава и погледна дисплея. Беше баба й.

— Туту?

— Здравей, Рене.

— Всичко наред ли е, Туту?

— Всичко е наред. Обаче идва един мъж. Каза, че бил от полицията, и те търсеше. Помислих си, че трябва да ти кажа.

— Разбира се. Каза ли ти името си, показа ли ти значката си?

Опитваше да не допусне в гласа си тревогата и безпокойството.

Баба й беше на осемдесет и две.

— Имаше значка и ми даде визитка. Каза, че трябва да му се обадиш.

— Добре, ще му се обадя. Ще ми прочетеш ли името и номера му?

— Да. Роджърс Кар.

— Роджърс Кар. Кажи сега номера.

Балард извади химикалка от средната конзола на колата и записа номера на стара разписка от паркинг. И името, и номерът й бяха непознати.

— Туту, пише ли под името му къде работи? В кой отдел например?

— Да. Отдел „Тежки престъпления“.

Сега Балард осъзна какво се случва.

— Идеално, Туту. Ще му се обадя. Той сам ли беше?

— Да, сам. Ти ще дойдеш ли довечера?

— Не. Тази седмица няма да мога. Работя по случай, Туту.

— Рене, това са почивните ти дни.

— Знам, знам, но трябва да работя. Може би ще взема допълнителен почивен ден следващата седмица, ако приключим с това. Излизала ли си да погледнеш вълните напоследък?

— Всеки ден се разхождам по брега. Във водата е пълно с момчета. Чудесни вълни.

Бабата на Балард живееше във Вентура, недалеч от Солар Бийч и Масъл Шоулс — местата, където синът й, бащата на Рене, беше израснал и бе карал сърф.

— Е — каза Балард. — Дано да останат чудесни. Сега ще се обадя на този човек, Туту, за да видя какво иска. Ще ти разкажа другата седмица, когато дойда да те видя.

— Добре, Рене.

— Чао.

Балард прекъсна връзката и погледна часовника на екрана. Беше 11:11 и това означаваше, че магазините на Мелроуз Авеню са отворени. Според Алисия Зандър Спейтс не беше изчезнал. В събота, когато бе опитала да открие Метро, бе разговаряла с него в „Кикс“.

Балард запали двигателя и включи на скорост. Подкара по „Ла Хоя“ към „Мелроуз“. Нямаше намерение да се обажда на Роджърс Кар. Знаеше какво иска и защо я търси. „Тежки престъпления“ бяха привлечени в разследването на стрелбата в „Танцьорите“ и убийството на Частин, така че, както Стедман и Рудолф, Кар най-вероятно проследяваше последните стъпки на Частин. Това би включвало посещение в управлението в Холивуд, задържането на Зандър Спейтс и проверка на мобилния му телефон. Би включвало и последния разговор, който самата тя бе водила с Частин. Той беше личен и само между тях двамата, така че не й се искаше да го споделя.