Късното шоу

— Нямаше да е това.

— Браво на теб.

— За какво беше конфликтът ви? На третата страна той е казал, цитирам: „Още е ядосана заради онова“.

Балард поклати гневно глава. Ядът й се надигаше. Погледна инстинктивно през парапета надолу към кучето. Лола лежеше на бетона с изплезен език и наблюдаваше върволицата хора, която се нижеше по променадата. Тълпата се разотиваше от брега, защото вече беше тъмно.

Лола бе преживяла много, преди Балард да я спаси. Глад, страх, малтретиране — но бе успяла да запази спокойствието си. Докато не се появеше заплаха за нея или за стопанката й.

Балард се овладя.

— Окей ли е да обсъждам лични въпроси само защото си решил, че имат отношение към разследването ти?

— Мисля, че да — отговори Кар.

— Добре тогава. Така нареченият конфликт се случи след като Кен Частин предложи мижаво извинение, задето ме предаде по най-гаден начин във връзка с жалбата ми за сексуален тормоз преди две години. Запиши това в доклада си.

— Казал е, че съжалява. За какво?

— Че не е постъпил както трябва. Не ме подкрепи, а знаеше, че съм права и че би трябвало да го направи. Заради това от две години съм изритана от „Грабежи и убийства“ и работя в Късното шоу в Холивуд, а той ми се извинява. Нека само кажа, че извинението не беше прието.

— Значи това е било нещо странично? И няма нищо общо със свидетеля или разследването за стрелбата в „Танцьорите“?

— Казах ти го вече.

Келнерката донесе чая и такосите. Балард изстиска малко лимон в чашата си.

— Искаш ли? — предложи й Кар.

— Казах ти, че не съм гладна — отговори тя.

Той започна да яде и това й осигури време за размисъл. Даде си сметка, че е изоставила собствените си намерения за начина, по който трябваше да се проведе този разговор. Кар я беше поставил в отбранителна позиция, най-вече заради собствения й гняв, и така беше загубила от поглед това, което трябваше да постигне — тоест да получи повече информация, отколкото ще даде. Подозираше, че Кар е тласнал разговора в тази посока преднамерено, за да я извади от релси с въпроси, които нямат нищо общо с разследването. Така бе станала уязвима — и сега щяха да последват истинските въпроси. Погледна Кар, който в момента дъвчеше такос, и си помисли, че трябва да е още по-предпазлива.

— Така — каза Кар с пълна уста. — Защо се обади на Матю Робисън?

Ето, това беше. Кар преминаваше към същината. Балард осъзна, че е дошъл, за да предаде послание.

— Откъде знаеш, че съм се обаждала на Матю Робисън?

— По това разследване работи група от осем следователи плюс двама шефове. Не мога да знам как е получена тази или онази информация. Знам само, че си му се обаждала снощи, в осем — няколко пъти, — и искам да знам защо. Ако не искаш да отговориш, може би трябва да отидем в управлението и да поговорим.

Нещата изведнъж бяха станали много сериозни.

— Обадих се на Робисън, за да проверя как е — отговори Балард. — Почувствах се отговорна. Дадох Спейтс на Частин, а Спейтс му даде Робисън. Сега Частин е мъртъв. Отидох до къщата на Кени. Не ме допуснаха да доближа, но успях да науча, че последното, което е правил в петък, било да опита да притисне свидетел. Знам какво означава „притискане на свидетел“ и си помислих за Робисън. Реших, че той е свидетелят, когото Кени — извинявам се, Частин — е опитвал да притиска. Заради това се обадих и оставих съобщение, но той така и не ми отговори. Това е.