Късното шоу

19

Имаше нужда от сън, но нямаше да се откаже. След като излезе от апартамента на Таусън, подкара към Западен Холивуд. Следващата й спирка беше домът на Матю Робисън, Метро. Беше му оставила три съобщения, но той не я бе потърсил.

Адресът от регистъра на моторните превозни средства беше в комплекс апартаменти на „Ла Хоя“, южно от „Санта Моника“. Когато мина край мястото, видя полицейска кола без обозначения, паркирана отпред. Продължи напред и спря на половин пресечка по-нататък. Стедман бе казал на Балард, че Частин е изпратил на жена си есемес, в който й казва, че отива да притисне свидетел. Идентифицирането и откриването на този свидетел беше приоритет и тъй като Частин беше документирал обаждане от Робисън в края на хронологията си, изглеждаше, че продавачът на обувки е представлявал интерес за специалния екип.

Балард намести страничното огледало, за да може да наблюдава полицейската кола. След двайсет минути видя двама детективи да излизат от сградата на Робисън и да се качват в нея. Бяха Кори Стедман и Джери Рудолф. Не водеха никого, което означаваше, че или Робисън не си е бил вкъщи, или е бил и е отговорил на въпросите, които са му задали. Поради липсата на отговор от Робисън през изминалата нощ Балард предположи, че е по-вероятно да не си е бил вкъщи.

Изчака Стедман и Рудолф да се отдалечат, после слезе от колата и отиде до сградата. Входната врата не се заключваше. Тя отиде до апартамента на Робисън и почука. Изненада се, когато чу вътре някой да приближава. В процепа на затворената с верига врата се появи дребно момиче на около деветнайсет. Балард показа значката си и попита:

— Ти ли си приятелката на Метро?

Надяваше се полът й и приятелският тон да й помогнат.

— И какво от това? — отвърна младата жена.

— Както двамата мъже, които си тръгнаха преди малко оттук, аз също го търся — каза Балард. — Само че по друга причина.

— Каква е твоята причина?

— Безпокоя се за него. В петък се е свързал с партньора ми. Партньорът ми е мъртъв. Не искам Метро да пострада.

— Познаваш ли Метро?

— Не. Просто опитвам да държа него и приятеля му Зандър възможно най-далече от всичко това. Знаеш ли къде е?

Момичето стисна устни и Балард видя, че се бори със сълзите си.

— Не — отговори момичето сподавено.

— Кога последно си е бил вкъщи? — попита Балард.

— В петък. Имах работа, а когато се върнах тук, в десет, него го нямаше и не отговаряше на съобщенията ми. Няма го, а аз чакам досега.

— Вчера не трябваше ли да е на работа в „Кикс“?

— Трябваше, но не е отишъл. Отидох там и говорих със Зандър и той ми каза, че изобщо не се е появил. Казали, че ако не отиде и днес, ще го уволнят. Започвам да се тревожа сериозно.