Законът за трите отрицания
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #24
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1009-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Законът за трите отрицания». Краткое содержание книги:
Възможно ли е да е станало така? Напълно. А какво е нужно, за да проверим тази хипотеза? Нищо работа. Трябва точно да се установи къде са били в понеделник вечер Кричевец и Дронов. Впрочем възможно е с политика да се е срещнал не Антон, а неговата приятелка — и в такъв случай трябва да се установи също къде се е намирала по това време Волкова. И толкоз. Ако се окаже, че Дронов в понеделник вечерта се е намирал там, където и Кричевец или Анита, или двамата заедно, можем да смятаме престъплението за разкрито.
Окаже ли се обаче, че пътищата им не се пресичат никъде, мъчителният въпрос за понеделника ще изникне с нова сила. Ако Кричевец и Волкова крият не среща с Дронов, а нещо друго? Какво крият тогава?
Своите „понеделнишки“ терзания Сергей Зарубин споделяше само с Коротков: страхуваше се, че ще му се смеят. И докато останалите оперативни работници си трошаха краката и моряха езиците да проверяват алибитата на всички намиращи се в Москва членове на престъпната групировка на Багаев, Зарубин насочи всичките свои усилия към трима души: политика Дронов, бившия каскадьор Антон Кричевец и доктора на физико-математическите науки Анита Волкова. Дронов беше недостъпен за Зарубин; ако изобщо някой можеше да си поговори с него, този някой беше следователят. Кричевец, както предполагаше Сергей, беше прекалено тясно свързан с престъплението, затова със сигурност щеше да бъде напрегнат и предпазлив, щеше да следи всяка своя дума, така че трябваше да започне с Волкова.
Анита Станиславовна работеше като системен администратор, ходеше на работа ежедневно, имаше нормиран работен ден от девет до осемнайсет часа, получаваше заплата в рубли, равна на две хиляди долара, в работата си с никого не се бе сближавала и никой нищо не знаеше за личния й живот. Напълно естествено бе никой да не знае и как тя прекарва почивните си дни и вечерите, по-конкретно фаталната вечер в понеделник. Но оставаха роднините, които може би бяха по-информирани. В списъка на роднините, с който разполагаше Зарубин, фигурираха: майка — Зоя Петровна Кабалкина, втори баща — Григорий Иванович Кабалкин, природена сестра — Любов Григоревна Кабалкина, и брат — Валерий Станиславович Ритер, от третия брак на баща й.
От разговора с майката и втория баща на Волкова Зарубин не научи нищо интересно. Зоя Петровна каза, че тъй като с Анита са се видели предната вечер, в неделя, и са се наприказвали на воля, в понеделник не се свързали нито веднъж по телефона. За плановете на дъщеря си за вечерта тя не знаела нищо, не можела да каже и дали си е била вкъщи. Не, Анита никога не била произнасяла пред тях името Дронов.
Два часа се оказаха пропилени напразно, само на пръв поглед изглеждаше, сякаш е работа за пет минути: отиваш, задаваш два въпроса и си тръгваш. Волкова засега дори не беше заподозряна, тя беше само свидетел и по отношение на нея не биваше да се действа грубо, защото, първо, можеше всички наоколо да се подплашат, напразно да се опетни човек, а после да излезе, че той е чист като младенец, и второ, този свидетел веднага щеше да научи от какво конкретно се интересуват детективите и какво точно предприемат, за да задоволят любопитството си. Ето защо за всички, с които предстоеше да се разговаря, трябваше да се намисли красива легенда, в потвърждение на която се налага да се задават стотици други въпроси.
Любов Григоревна Кабалкина гледаше Зарубин с нещастни очи, пълни със сълзи.
— Не е нужно с бащиното, наричайте ме просто Люба, с вас сигурно сме връстници — тихичко каза тя на Сергей. — Мама вече ми се обади. Някакви неприятности ли има Ани та?
— Не, в никакъв случай — побърза да я успокои Зарубин. — Просто се води следствие за сериозно престъпление и трябва да се уточнят всички показания, които фигурират а делото. Става дума за убийството на актрисата Юлия Халипова. Може би сте чували?
— Да, по телевизията — кимна Люба. — Анита се познаваше с нея.
— Вашата сестра разказвала ли е нещо за Халипова?
— Малко, Анита изобщо не обича да клюкарства.
Тя внезапно изхлипа, бързо избърса сълзите си със стиснатата в ръката й кърпичка и се извърна:
— Извинете.
Ама тя защо така? Сергей не й бе казал нищо такова, пък и разговаряха за убийството на съвършено чужд човек.
— Та какво ви е казвала за Халипова? — настойчиво повтори Зарубин въпроса си.