Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
— Да, разбирам — виновно отговори Настя, — аз исках да я разходя, но ми е ужасно студено. Някак неправилно съм се облякла. А ми е мъчно да се разделям с нея. Очите й са такива…
— Разбирам, разбирам. Доведете я на гости, всичко е наред.
Настя прибра телефона и отново дръпна каишката.
— Хайде на гости при мен, ще те почерпя с кашкавал и пирожки, имам още останали. Тръгваме ли?
Този път кучето се подчини безпрекословно и бодро взе да подтичва до Настя. Двете бързо стигнаха до сградата и най-сетне се озоваха на топло. Настя избърса лапите на Дружка с парцала, намерен в банята, и седна в хола. Кучето изяде предложената гощавка и се простря в краката й на пода, с глава върху лапите.
— Значи, гледай какво имаме до момента — започна на глас Настя. — Получават се няколко версии. Първата: и двете убийства са извършени от маниак, който има отношение към клуб „Златна възраст“. Тоест или е член на клуба и е постоянен гост, или е служител, или един от доброволците, които често идват тук. С тази версия всичко е ясно, тя изцяло чака мои действия, тук съм вътре в ситуацията и моя пряка задача е да я проуча. Колко време ще отнеме това — не се знае, но е ясно, че кръгът от хора, макар да е доста голям, все пак е ограничен и рано или късно ще открия този откачалник. Съгласна ли си?
Кучето едва-едва повдигна глава, почти нечуто въздъхна и отново зае предишната си поза.
— Значи си съгласна — констатира Настя. — По-нататък. Втората версия е: и двете убийства е извършил маниак, но този маниак няма никакво отношение към клуба, просто си избира пенсионерки и извършва черното си дело, а че и двете са посещавали „Златна възраст“, не е нищо повече от обикновено съвпадение. По тази версия местните детективи са свършили огромен обем работа, аз нямам какво да добавя, защото, ако нашият маниак не е търсил лекарска помощ и не се е водел на отчет при никого, ще го намерим, ама друг път. С една дума, тази версия е най-прогнилата, в смисъл че е трудно разкриваема. При нея колкото повече епизоди има, толкова повече са и шансовете да го разкрием, а засега епизодите са само два, практически нямаме никакви шансове. Работата с източниците не е дала и няма да даде нищо, ако нашият откачен изобщо не е от Томилин, а от някое друго място, макар и немного отдалечено, но на което томилинските оперативни работници нямат агентура.
Аха, но ти, Дружке, сигурно не знаеш какво е агентура? Ами правилно, за какво ти е да знаеш.
Настя стана, донесе от антрето чантата си, извади цигарите, запали и сякаш се погледна отстрани. Седи и разговаря с куче. Идиотка. Ненормална психарка. Но и тя, видите ли, издирва маниак.
Усмихна се, посегна към гърба на кучето, зарови пръсти в гъстата козина. Дружка радостно заскимтя, вдигна муцуна и се облиза.
— Защо се облизваш? Не ти давам бонбон, а само те галя. Какво, не схващаш ли разликата?
Кучето ловко се извъртя, седна и близна ръката на Настя. После се отърси, попристъпва на място и отново легна.
— А, сега разбра — кимна Настя. — Добре, продължаваме нашата лекция. Версия трета: първото убийство е извършил маниак, за чието залавяне нямаме никакви шансове, а второто е имитация, подражание. Тази версия се дели на две подверсии. Първа подверсия: Павлова е била убита случайно, просто на някой идиот му е хрумнало да изкопира убийството на Корягина. Самата Павлова не го интересува и с нищо не го е ядосала, просто му се е изпречила в удобен час на удобно място. Защо го е направил? Например хванал се е на бас с някого, че „ще убия бабичка като едното нищо“. От желание да покаже колко е як и може да измами милицията. От стремеж към слава, па макар и анонимна, защото за убийството ще се пише много в пресата и ще се говори из града. От синдрома „Разколников“, тоест от желание да провери себе си — дали е способен на убийство. Вярно, всички тези видове мотивация — освен баса, са чисто психопатологични, но въпреки това престъпникът е вменяем и най-вероятно не се води на отчет никъде. Има и вариант убийствата да са извършени просто от хулигански подбуди, но и това ще отнесем към категорията „бас“. За проверката на тази подверсия е нужна агентура, сама нищо не мога да направя. Значи, с това трябва да се занимават Вторушин и Федулов, но предварително аз ще трябва дълго и основателно да ги убеждавам. Ти как мислиш, Дружке, ще ме оставят ли да ги убедя?
Очевидно кучето нямаше собствено мнение по този въпрос, защото дори ухо не помръдна в отговор.
— Е, и аз мисля така — въздъхна Настя. — Да преминем към втората подверсия: някой е искал да убие конкретно Аида Борисовна Павлова и е решил да се възползва от извършеното по-рано убийство на Корягина, за да имитира второ престъпление на маниака. Така че второто убийство да бъде приписано на изпълнителя на първото. Разбира се, ако някой ден го открият. А ако не го открият — така дори е по-добре. В този случай трябва да се поровим в личния живот на Павлова и с това вече ще се наложи да се заема аз, защото основната маса нейни връзки и контакти се намират тук, в имението. Няма смисъл да се ровя в служебната й дейност, тя отдавна е пенсионерка — ако са искали да си разчистят сметките с нея заради нещо, свързано с работата й на следовател, щяха да го направят много отдавна, нямаше да чакат толкова години.