Живот след живота

Тя най-сетне успя да направи хубави снимки на красавеца с портокаловите очи и двамата благополучно върнаха животното в клетката.

— Анастасия Павловна, бихте ли ми дали вашата флаш-карта? — помоли Костя.

— Защо? — учуди се тя.

— Ще прехвърля снимките на моя компютър, а после ще ги кача на сайта. Вашите снимки са много по-хубави от онези, които сме направили ние.

— Ами вземете я.

Тя извади флаш-картата и му я подаде. Интересно, дали той наистина иска да получи по-ефектни снимки на животните, или цели да се убеди, че лицето му не е попаднало в кадър? И ако е попаднало, да вземе съответните мерки. Добре де, нека ги разгледа и да вземе своите мерки, Настя и без това успя да прехвърли всички снимки от флаш-картата в паметта на апарата. Така е по-сигурно.

Когато излезе от менажерията, тя веднага тръгна да търси Тамара. Искаше да си поговори с нея по-подробно за Костя.

Намери я в театралния гардероб, който беше долепен до музикалния салон. Годеницата на Андрей Сергеевич Бегорски стоеше приведена над масата и кроеше нещо.

— Шиете ли? — не сдържа учудването си Настя.

— А защо това ви учудва? Аз дълги години бях омъжена за майстор шивач, и то майстор от най-висока класа. Още баба ми навремето ме научи да шия, а с моя съпруг минах и през курс за повишаване на квалификацията.

— И какво кроите сега?

— Това ще бъде рокля за нашия спектакъл — усмихна се Тамара. — А по-конкретно — за Елена Станиславовна, по-точно, за нейната героиня. Нашата Елена Станиславовна толкова се гордее с европейските си корени, че най-голямата й мечта е да излезе на сцената с дреха, която не е руска или съветска. Много й се иска да се почувства европейка. Е, нека се почувства, нека се порадва. А вие защо ме търсехте? Трябва ли ви нещо?

— Исках да ви попитам за Костя.

— За Костя ли? Нещо не е наред ли? Той не беше ли любезен с вас?

Интересно, откъде ли на Тамара Николаевна й хрумна точно този въпрос? Нима компютърният гений е давал поводи да мислят така за него?

— Извънредно любезен беше — увери я Настя. — Но ми прави много странно впечатление. Имам чувството, че не е съвсем наред с психиката. Дори ми се стори, че може да е наркоман. Какво ще кажете?

Тамара се изправи, разкърши снага, свали очилата си и ги остави върху кройката, с която работеше.

— Май не съм забелязвала — замислено проточи тя. — Впрочем не съм специалист. Във времената на моята младост имаше толкова малко наркомани, че някак не съм срещала нито един, а сега, когато са толкова много, вече съм на възраст, на която човек не общува с младежи. Не знам, възможно е да сте права. Знаете ли какво, не е зле да намерите Алла Ивановна и да поговорите с нея.