Скълдъгъри Плезънт [bg]

Г-н Блис заобръща брошката в ръце.

— Сигурни ли сте, че е това?

Г-н Блис носеше черно, а Скълдъгъри се бе пременил в тъмен костюм на тънки райета, довършен от Гастли същата сутрин. Под костюма се мяркаха снежнобяла риза и синя вратовръзка. Стояха в сянката на кулата Мартело, многовековна развалина, стърчаща от обраслите с трева скали по брега на Хагард. Далеч под тях, вълните плющяха като камшици по зъберите.

— Сигурен съм — отвърна Скълдъгъри. — Виж как закопчалката се обръща назад и се превръща в дръжка? Това е ключът ни.

Стефани се постара да не се чувства застрашена от присъствието на г-н Блис, но когато и да погледнеше той към нея, тя извръщаше лице. Тя не се бе възпротивила, когато Скълдъгъри я уведоми, че г-н Блис ще ги придружи в пещерите, но и не скачаше от радост при мисълта.

— Благодаря, че ми се обадихте. — Г-н Блис върна брошката на Стефани.

— Трябва ни всяка помощ — призна детективът. — Въпреки че се изненадах от готовността ти.

— Серпин е натрупал мощ, много по-голяма отколкото предполагахме.

— Почти звучиш уплашен.

Г-н Блис се поколеба.

— Не съм способен да изпитвам страх. С надеждата изчезва и страхът. Но уважавам мощта му. Уважавам способностите му.

— Ако стигне до Скиптъра преди нас, всички ще видим на какво е способен.

— Все още нещо не разбирам — каза Стефани. — Със Скиптъра той ще бъде всемогъщ, нали така? Но как ще го използва, за да върне Безликите?