Хладна кожа [bg]

Започнах да ценя децата като барометър на насилието. Докато са тук, мислех си, индов няма да ни нападнат. Страдах повече за тях, отколкото за себе си. Не исках дори да си представя реакцията на Каф, ако малчуганите се осмеляха да отворят трапа на неговото жилище. Най-големият разбойник от всички приличаше на малък, много грозен триъгълник. Триъгълник, защото раменете му бяха много широки, а дупето много малко, по-недоразвито, отколкото при неговите другарчета, сякаш природата все още не му беше определила конкретно пола. И грозен поради безкрайната галерия гримаси, които можеха да възпроизведат чертите му на прилеп. Другите се приближаваха до мен винаги масово, търсейки опора в числеността. Не и той. Много често се разхождаше пред мен. Движеше се с твърда крачка, повдигайки лакти и колене с военна дързост. Аз не му обръщах внимание. На моето безразличие отвръщаше, като доближаваше устата си до ухото ми, където изливаше речи. В такива случаи можех най-много да го хвана за раменете и да обърна тялото му на сто и осемдесет градуса. Отиваше си, откъдето бе дошъл, като играчка на пружина. Но в един случай прекали.

Една вечер, седнал на гранита, се бях заел да кърпя един изпокъсан пуловер. Децата се бяха потопили в морето. Всички, без триъгълника. Всяка сутрин идваше пръв и всяка вечер си отиваше последен. Дойде да бърка в ухото ми. Аз не съм майстор на иглата и тези дразнения се превръщаха в допълнителна неприятност. Изведнъж усетих, че се притиска до тялото ми. Ръце и крака ме обгръщаха през гърдите и кръста. На всичкото отгоре ми налапа ухото и засмука меката част. Незабавно получи шамар, разбира се.