Хладна кожа [bg]

Тръгнах да се разходя до чешмата. Там видях Батис, който се занимаваше със смешно ненужни работи. Работеше, за да не трябва да мисли, и това му пречеше да види абсурдността на тези временни ремонти. Изглеждаше зле. Личеше, че е спал с дрехите. Предложих му цигара, най-вече защото би било добре да възстановим някаква човешка връзка. Но и аз не бях в добро настроение. Той отвори уста, а на мен ми идеше да му се развикам, да го обвиня за неговото неразумно отношение.

— Имам добра идея — каза той с тих глас, съзнаващ, че произнася невъзможно предложение. — На кораба все още има много динамит. Ако убием още хиляда, ще ликвидираме проблема.

Той бе в защитна позиция и посвоему ми правеше отстъпка. Но аз вече не бях в състояние да любезнича. Винаги се бях отнасял към него любезно, съобразявах се с ограничеността му, проявявах разбиране към недостатъците му, отстъпвах в дреболиите, когато се налагаше. Неговите цели бяха колкото прозрачни, толкова и смешни. Какво упорство в отрицанието! Бяхме като двама давещи се, а решението, което той предлагаше, бе да изпием всичката вода в морето. Изнервяше ме повече от всякога; беше от онези хора, които подобряват добрите неща, но влошават лошите. Ако убиехме още индови, щяхме да си затворим окончателно вратата към диалога, ако изобщо бе възможно да е отворена, и щеше да се затвърди установеният насилствен ред. Но колкото и да беше малка, възможността да се разберем с противника бе безкрайно по-привлекателна от една несигурна и престъпна борба. Защо трябваше да го следвам в неговата лична война? Не, вече не бях склонен да убивам и бих го направил единствено при отчаяна законна самозащита.

— На какво се дължи магарешкият ви инат? Опомнете се, Каф! Смятахме, че това е обсадата на Сиракуза, а ние, с пушки и динамит — архимедовци на двайсети век. Но всичко показва, че те се борят за земята си, единствената, която имат. Кой би могъл да ги съди за това?

— Вие с мишеморка ли храните мозъка си? — отвърна ми той и размаха стиснат юмрук. — Все още ли не знаете, че на това място Бог няма права? Вие искате да видите светлини на катедрала там, където има само пепел. Заблуждавате се, Kollege! Ако все още сте жив, то е защото ви отворих вратите на фара! Ако не ги убием, те ще ни убият. Така е. Помогнете ми да сляза до кораба! Аз го направих за вас. Нима сега ми отказвате помощта си?

Разговорът се беше превърнал в реторика на фанатични византийци. Събираха се на едно място моята фрустрация, неговото объркване и огромната самота на фара. „Имаме нужда само от умение — казвах му аз, — няма непреодолима враждебност.“ „Заедно сме силни, не ни разделяйте“ — бе неговият контрапункт. Но този път не бях склонен да отстъпя, не можех да отстъпя. Той черпеше от силата на аргонавт, аз му противопоставях дързостта на сабльор. Развиках се, когато повтори своите контрааргументи.