Нефритеният трон [bg]

— Аз не съм политик, сър, не мога да разисквам с вас въпросите на външната политика — най-накрая каза Лорънс, — но ще защитавам до последен дъх честта и достойнството на своята нация и сънародници. С никакви аргументи няма да ме накарате да действам непочтено, най-малкото по отношение на Темерер.

Юнсин си възвърна самообладанието, но все още изглеждаше крайно недоволен. Сега поклати намръщено глава:

— Ако не мога да ви убедя да помислите за Лун Тиен Сян или за себе си, няма ли поне да защитите интересите на страната си?

После добави с дълбока и очевидна неохота:

— Да отворим за вас други пристанища освен Кантон, е изключено, но ще позволим на вашия посланик да остане в Пекин, щом така силно желаете. Освен това ще се съгласим да не влизаме във война с вас или вашите съюзници, стига да запазите почтително смирение пред императора. Гарантираме ви това, ако улесните завръщането на Лун Тиен Сян.

Той млъкна и зачака. Лорънс стоеше неподвижен, смаян, пребледнял. Тогава каза едно почти недоловимо „не“ и не дочака реакция, а напусна стаята, като рязко отметна драперията от пътя си.

Лорънс стигна слепешката до палубата и завари Темерер още спящ, спокоен, с навита покрай тялото опашка. Не го докосна, а седна на един сандък наблизо и приведе глава, за да не среща ничий поглед, и сключи ръце, за да не личи как треперят.

— Надявам се, че отказахте — най-неочаквано рече Хамънд. Лорънс, който вече бе свикнал да посреща яростни упреци, го загледа неразбиращо. — Слава богу! Не ми беше хрумвало, че той ще пробва с директен подход, при това толкова скоро. Умолявам ви, капитане, не ни обвързвайте с никакви предложения, колкото и примамливи да изглеждат, без да сте се консултирали лично с мен. Нито тук, нито когато пристигнем в Китай — добави той след малко. — Сега, моля, разкажете ми. Той ви предложи обещание за неутралитет и постоянна мисия в Пекин, прав ли съм?

В изражението му за миг проблесна нещо хищническо и Лорънс се принуди да разрови паметта си за подробности от срещата, за да отговори на въпросите му.

— Сигурен съм, че помня точно. Той бе непреклонен по въпроса, че няма да отворят други пристанища — възрази Лорънс, когато Хамънд наизвади картите си на Китай, започна да разсъждава на глас къде е най-голямата изгода и заразпитва Лорънс кое пристанище е най-удобно за товарене на кораби.

— Да, да — каза Хамънд и махна с ръка. — Но щом сме го докарали дотам да спомене възможността за постоянна мисия, можем да се надяваме на още по-голям напредък. Сигурно сте наясно, че той е твърдо против всякакви връзки със Запада.

— Да — отвърна Лорънс.

Беше изненадан, че и Хамънд е наясно, след като знаеше какви усилия полагаше дипломатът да установи добри взаимоотношения.