Нефритеният трон [bg]

За огромна радост на Лорънс два дни по-късно те напуснаха Кейп Кост. Сутринта, преди да отплават, група роби бяха докарани по суша и натикани в тъмниците, които се виждаха от кораба. Последва една още по-ужасна сцена. Робите още не бяха изтощени от дълъг престой в затвора, нито се бяха примирили със съдбата си. Когато вратите на тъмницата се отвориха да ги приемат, зейнали като паст на гроб, неколцина от по-младите възстанаха.

Очевидно бяха открили начин да се освободят по пътя натам. Двама от стражите паднаха под ударите на свалените окови, останалите заотстъпваха и в паниката си взеха да стрелят безразборно. Няколко стражи дотичаха от своите постове и се включиха в общото сбиване.

Това бе храбър, но безнадежден опит. Повечето размирници видяха неизбежното и се втурнаха да се спасяват поединично. Някои хукнаха по плажа, други се скриха в града. Стражите успяха да обуздаят останалите оковани роби и откриха огън по бегълците. Повечето бяха убити преди да се изгубят от погледа, а за издирване на останалите се организираха отряди, които ги разпознаваха по голотата и раните от оковите. Черният път, водещ към тъмницата, се разкаля от кръвта. Дребните, свити на кълбо трупове лежаха ужасяващо неподвижно сред живите. В суматохата бяха убити много жени и деца. Търговците на роби подкараха останалите хора към затвора и наредиха на стражите да разчистят труповете. Не бяха минали и петнайсет минути.

Когато вдигнаха котва, нямаше песни и викове и работата отне повече време от обикновено, но дори боцманът, който иначе не търпеше никакво кръшкане, сега не сплаши никого с пръчката си. Денят отново бе лепкаво влажен и толкова горещ, че катранът се втечни и падаше от такелажа на големи черни капки. Някои дори улучиха Темерер, за негова огромна погнуса. Лорънс остави на пост куриерите и мичманите с кофи и парцали, за да чистят кожата му от капките и в края на деня те бяха капнали от умора и ужасно мръсни.

Следващият ден не се различаваше с нищо, както и дните след него. От бака брегът се виждаше неравен и неприветлив, разчупван само от скали и свлачища на камъни. Постоянно внимание беше нужно, за да се държи кораба на безопасно разстояние в дълбочините, заради капризните и променливи ветрове така близо до сушата. Мъжете вършеха работата си в жегата тихо и без усмивки — бяха научили пагубната новина за Аустерлиц.