Нефритеният трон [bg]

— Не получих заповеди да обърна кораба — отвърна Райли, — но признавам, вижда ми се дяволски странно след такава новина да плавам безгрижно към Китай със 150 оръдия и боен дракон на борда.

— Господа, не сте прави — остро каза Хамънд. — Това нещастие само прави мисията ни още по-неотложна. Ако искаме да победим Наполеон, ако желаем да бъдем нещо повече от незначителен остров край бреговете на Френска Европа, ще го постигнем единствено чрез търговия. Австрийците и руснаците може да са победени за момента, но докато снабдяваме нашите съюзници на континента със средства и ресурси, те ще се съпротивляват на тиранията на Бонапарт, бъдете сигурни. Трябва да продължим напред, трябва да си осигурим поне неутралитет от Китай, ако не и някаква полза, и да защитим търговията си с Изтока. Никоя военна цел не е по-значима от това.

Той говореше с голям авторитет и Райли кимна в знак на съгласие. Лорънс не се включи, когато започнаха да обсъждат начините да ускорят пътуването, и скоро се извини и се върна на драконовата палуба. Не можеше да спори с тях. Не бе безпристрастен, а доводите на Хамънд имаха голяма тежест. Той обаче остана недоволен и почувства безпокойство от пълната липса на единомислие с тях.

— Не разбирам как са позволили Наполеон да ги разгроми — каза Темерер и наежи яка, когато Лорънс съобщи злополучната новина на него и офицерите. — Той имаше повече кораби и дракони от нас и при Трафалгар, и при Дувър, а все пак го победихме. Този път австрийците и руснаците са имали числено превъзходство.

— Битката при Трафалгар беше по море — отвърна Лорънс. — Бонапарт никога не е разбирал от флота, той самият е артилерист. Спечелихме битката при Дувър единствено благодарение на теб, иначе Бонапарт вече щеше да е коронясан в Уестминстър. Не забравяй как успя да ни измами да пратим повечето си сили на юг и как скри струпването на свои дракони преди инвазията. Ако не беше божественият вятър, изходът от битката щеше да е съвсем друг.

— Все пак ми се струва, че тази битка не е проведена изкусно — настоя Темерер. — Сигурен съм, че нямаше да паднем, ако ние и другарите ни бяхме там. Не разбирам защо отиваме в Китай по време на война.

— На това му викам дяволски добър въпрос — каза Гранби. — Пълна глупост е да се отказваш от най-добрия си дракон по време на война, когато редиците ни са толкова оредели. Лорънс, не трябва ли да се приберем у дома?

Лорънс само поклати глава — беше твърде съгласен с него, но твърде безпомощен да промени нещо. Темерер и неговият божествен вятър бяха променили хода на войната в Дувър. Правителството може и да не желаеше да си го признае или да припише победата на толкова необичайна причина, но Лорънс помнеше добре колко безнадеждна и неравна беше битката в онзи ден, докато драконът не обърна хода на събитията. Безропотният отказ от Темерер и изключителните му способности за Лорънс бяха признаци, че правителството преднамерено обръща глава на другата страна, затова не му се вярваше китайците да отстъпят пред което и да е от исканията на Хамънд.