Плячката [bg]

Те се насочват към нея.

Аз се намесвам без каквато и да било елегантност. Но със силата на убедеността. Блъскам мъжете назад и дебелите им задни части се удрят във вратата. Оттласкват се, а гневът им кара бузите им да пламтят. Единият от тях замахва с ръка и се готви да я стовари върху мен, но Сиси скача към него и забива лакътя си в гръдната му кост. Той се превива надве, а от него изхвърчат слюнка и ругатни.

Не знам какво би се случило по-нататък, ако Кругман не беше започнал да се смее. Смехът му не е какъв да е. Истински мощен катаклизъм в гърдите му, рев, който идва отвътре. Строполява се на креслото си, а смехът му скоро затихва и се свежда до тихо буботене в основата на стомаха му.

— Ама че сте и вие — произнася между пристъпите на смях. — Казах танто за танто, а не тет-а-тет. Без повече лични разговори. — Лицето на Кругман сияе. — Времето за чай свърши.

Опакото на дланта на Сиси се докосва до мен, после кожата се плъзва върху кожа и се хващаме за ръце. Хладните ни длани пасват идеално една в друга.

Кругман се усмихва, брадата му щръква нагоре, разрешена на скулите, сякаш две мишлета са се заровили там.

— Хайде сега — изрича накрая с палци, пъхнати в колана.

— Мисията не толерира такива неща. Ние ценим слънчевата светлина, усмивките и щастието. Не нараняванията и насилието.

— За малко да ти повярвам — произнася тихо Сиси.

— Ти, малка проклетнице! — крясва един от старейшините. — Непокорна кучка, заслужаваш да нахраним с теб…