Офицер и пешка [bg]

— Давал ли си показания пред комисията „Чърч“?

Лейл поклати глава.

— Жалки мухльовци. Аз може да съм ненавиждал Оливър и Хувър, но давах душата си за ФБР. И наистина вярвах в онова, което ме бяха учили. Да водя умерен и дисциплиниран живот. Да не злоупотребявам с алкохола, да не пипвам дрога, по възможност да си държа панталона закопчан. Мислех си, глупакът аз, че от нас се иска да спазваме и закона.

— Но не сте го спазвали — каза Колийн, която бе решила да се намеси в разговора.

— Не, млада госпожице, не сме. Но ние бяхме изключенията. Огромното мнозинство от агентите на ФБР си вършеха работата, и то добре.

— И така, за какво си мислите през цялото време ти и Фостър? — попитах аз, връщайки се на нещо, което бях чул в гробището.

— Ти да не си дъщерята на пастора? — обърна се той към Колийн.

— Откъде познаваш баща ми?

— Запознахме се преди десетина години, известно време поддържахме връзка.

— Прошка ли търсиш? — попитах го аз.

Той ме изгледа преценяващо. Но отговорът му ме изненада:

— Нещо такова.

— И намери ли я?

— Това не е твоя работа.

Той отново се обърна към Колийн.

— Баща ти знае ли, че си тук?

— Не — отвърна тя, преди да бях успял да го излъжа.

— Така си и мислех.

— Значи от КОНТРАПРО са разработвали Кинг? Това не е никаква новина — казах аз. — Има цели книги с разсекретени доклади на ФБР за онова, което сте вършили. Е, добре, човекът е имал любовници, обичал да си пийва, да пуши. Разправял мръсни вицове. На кого му дреме за това? Искам да знам какво действително става тук.

— И ако не ти кажа, какво ще направиш?

Той очевидно ме предизвикваше, опитваше се да установи дали само лая, или мога и да хапя. Затова реших да го ухапя.

— Следващият, който ще дойде тук, ще носи призовка да се явиш пред съда. И тогава ще отговаряш на същите въпроси, но под клетва. Да, можеш да се позовеш на Петата поправка и да откажеш да говориш, но знаеш ли какво ще се случи тогава?

Той нервно се изсмя. Заплахата ми бе докоснала оголен нерв. Настроението му видимо се промени. Към по-лошо.

— Няма да споменавам Петата — каза той. — Отговорът ми ще бъде много по-директен. От три думи, които да не оставят никакво съмнение какво мисля за твоя съд. Тази история е мъртва и погребана още преди трийсет години и аз нямам намерение да я изравям.

— Погребана заедно с Кинг?

Той прие мълчаливо упрека ми. После попита:

— Кой си ти, че да ме съдиш?

— Аз съм човекът със значката, който задава въпросите.

Ако това му подейства по някакъв начин, Лейл с нищо не го показа.

— Имате ли изобщо представа какви бяха времената? Аз бях там през юни шейсет и четвърта. Бях изпратен в Сейнт Огъстин, когато започнаха неприятностите. — Той посочи с пръст Колийн. — Тогава за пръв път видях татенцето ти.

— И какво направи, за да престане насилието срещу добри почтени хора като баща ми? — попита тя.

— Нищо. Това не беше мой проблем. Бях там, за да наблюдавам Кинг; това и правех. Видях как наливат киселината в басейна.