Окото на Ева [bg]

Ева потрепери. Мъжът с конската опашка обаче няма как да се измъкне. Винаги ги залавят. Трябва само да почака, докато го спипат. Той няма никакъв шанс, не и сега, когато използват ДНК метода. Още повече че спа с Мая. Остави много представителна визитна картичка, наред с пръстови отпечатъци, паднали косми, влакна от дрехи и какво ли още не. Тя все пак бе попрочела някой и друг криминален роман. Изведнъж с ужас си помисли какви следи остави самата тя. Онзи от полицията положително ще дойде пак. Тогава ще повтори същата история. Може би постепенно ще свикне. С решителни крачки влезе в ателието. Нахлузи работната си риза и се захвана настървено да разглежда черното платно, опънато на статива: добър формат — 60 на 40, нито много голямо, нито много малко. Извади от чекмеджето шкурка и дървено блокче. Откъсна парче шкурка и го уви около блокчето, сви ръка и направи няколко пробни движения във въздуха. После се нахвърли върху платното. В горния десен ъгъл замахна силно четири-пет пъти. Цветът стана сивкав, почти оловен, малко по-светъл на местата с по-плътна тъкан. Отстъпи крачка назад. Ами ако не го намерят. Ако просто се измъкне. „Опел Манта“, BL 74, нали така? Не всички ги залавят. Ако не е вкаран по-рано в архива, как всъщност ще го намерят? Всичко се случи толкова бързо и съвсем безшумно. Той се измъкна и изчезна за секунди. Ако тя е единствената, видяла колата му, те никога няма да научат, че той кара „Опел Манта“. А такава кола се среща много рядко и би помогнала да го открият лесно.

Приближи се отново и започна да търка малко по-наляво. Сега движенията й бяха по-ограничени, но силата — по-голяма. Какво каза той за работата си? Колко време трябвало да работи, за да спечели… един бон? Един бон са хиляда крони, нали? Тя си представи светлия тил с малката опашчица на врата. Не спомена ли пивоварната?