Окото на Ева [bg]

Отчаянието беше на път да вземе връх. Тя се опита да се стегне, но вече не си спомняше как точно иска да представи историята.

— Срещнахме се в „Гласмагасинет“. Не се бяхме виждали от двадесет и пет години. И така, отидохме да пием кафе. Тя ми разказа за своя бизнес.

— Да. От доста време се занимаваше с това.

Той замълча отново и тя не успя да изпълни намерението си да отговаря само на зададени въпроси.

— Вечеряхме заедно в сряда. А после пихме кафе у тях.

— Значи сте били в апартамента й?

— Да, за малко. Взех си такси до вкъщи, а Мая искаше да се върна с картина, която да купи. Защото аз съм художничка и между другото тя смяташе, че това е твърде безнадеждно, най-вече защото не продавам. Когато й казах, че са ми изключили телефона, пожела да ми помогне, като купи картина. Тя имаше много пари.

Ева се сети за парите на вилата, но не ги спомена.

— Колко плати за картината?

— Десет хиляди. Точно колкото дължа за неплатени сметки.

— Добра покупка е направила — неочаквано заяви той.

Силно изумена Ева отвори широко очи.

— Значи е искала да се върнете обратно и вие така и направихте?

— Да. Само за да оставя картината — добави тя бързо. — Взех такси. Бях я увила в одеяло…

— Знаем това. Возили сте се в кола номер F 16. Навярно сте я продали веднага — усмихна се той. — Колко време останахте?

Ева се мъчеше да задържи маската на лицето си.

— Може би час. Изядох един сандвич, а после си поговорихме. — Тя се изправи, за да си намери цигарите, отвори чантата, която беше на масата за хранене, и видя пачките банкноти. Затвори я шумно.

— Пушите ли? — попита той, размахвайки пакет „Принс“.

— Да, благодаря.

Тя извади една цигара от пакета и взе запалката „Зипо“, която той беше плъзнал по масата.

— Таксито ви е взело оттук в осемнадесет часа, така че вероятно сте били при Дурбан в осемнадесет и двадесет.

— Да, мисля, че беше точно така. Но аз всъщност не видях колко е часът.

Дръпна силно от цигарата и издиша дима. Опитваше се да освободи натрупващото се в нея напрежение. Не помогна.

— И сте останали там около час, така че сте тръгнали обратно около деветнадесет и двадесет?

— Както споменах, не погледнах часовника. Но тя чакаше клиент и не исках да оставам, затова си тръгнах много преди той да дойде.

— Кога щеше да дойде?

— В осем часа. Тя веднага ми каза, че чака клиент в осем. Звънели по два пъти. Такъв им бил сигналът.

Сейер кимна.

— А знаете ли кой беше?

— Не, не исках да знам. Смятам заниманията й за нещо ужасно, отвратително. Не разбирам как е могла да го прави, как някой въобще го прави.

— Възможно е вие да сте последната, която я е видяла жива. Възможно е мъжът, дошъл в осем часа, да е убиецът.

— О? — тя простена, сякаш я побиха тръпки при тази мисъл.