Индийската съпруга [bg]

— Толкова си принципен — усмихна се тя. — Очакваш разкаяние.

— В този случай разкаянието е задължително. Когато го заловим обаче, първо ще се мъчи да оцелее в новосъздалата се ситуация. Ще се оправдава, ще се защитава. Това, впрочем, си е негово право.

Сара стана от дивана и седна на пода до Колберг. Започна да го чеше по гърба. Сайер видя как едрото куче се полюшва доволно в ръцете ѝ.

— Има някакво топче под козината — внезапно откри тя. — Ето тук. На гърба.

Сайер я погледна въпросително.

— Няколко са. Три-четири топчета. Забелязал ли си ги, Конрад?

— Не — тихо отвърна той.

— Трябва да го заведеш на ветеринар.

По иначе спокойното ѝ лице се изписа тревожно изражение.

— Освен това Колберг се намира във възраст, когато се появяват разни заболявания — продължи Сара. — А за куче с неговите размери… Всъщност на колко години е?

— На десет.

Сайер не помръдна от дивана. Не искаше да пипа топчетата. Страхът го заля като студена вода. Изправи се, макар и неохотно, и разроши гъстата козина с пръсти.

— Ще се обадя на лекаря утре сутринта.

Отново седна и взе пакет тютюн, за да си свие цигара. На ден си позволяваше едно уиски и една цигара. Сара го погледна нежно.

— Ти си изключително самодисциплиниран мъж.

Сайер се затвори в себе си. Избяга от проблема е Колберг и потъна в други мисли. Сара забеляза отдалечаването в очите му.

— В този район почти не минават автомобили от други населени места — отбеляза той.

— Къде си сега? — обърка се Сара.

— В Елвеста. Вероятността той да е от селото е огромна.

— Това е добре за вас. В Елвеста едва ли живеят много хора?

— Над две хиляди.

— Искаш ли да запазя час при ветеринаря? Мога и аз да заведа Колберг на лекар. Напоследък си доста зает.

Сайер запали дебела цигара.

— В нея има тютюн за две малки — подкачи го тя.

— Сигурно са кисти. Пълни с вода.

Сара долови притеснението в гласа му. Сайер се опитваше да изтласка страха. Беше сигурна, че топчетата не са пълни с вода.

— Трябва да го прегледа лекар. Затруднява се по стълбите.

— Мен ако питат, убиецът е един от разпитаните — отново се отплесна Сайер.

Сара поклати леко глава. Продължи да милва Колберг по гърба. Кучето ѝ се виждаше изнемощяло. Сайер обаче отказваше да го приеме. В челото му се бе врязала дълбока бръчка. Тези топчета в тялото на Колберг му навяваха спомени и той се затвори във вътрешния си свят, без да допуска там Сара.

— Струва ми се отслабнал. Откога не си го теглил?

— Тежи седемдесет килограма — заяви Сайер с нетърпящ възражения тон.

— Ще донеса везната от банята.