Индийската съпруга [bg]

— Със спортна блуза. Вероятно бяла. Черни „Левис“. Обикновено така се обличам.

— Взе ли си душ след тренировката?

— Разбира се.

— Но въпреки това по-късно си влязъл да се изкъпеш втори път?

Кратка пауза.

— Кой ви каза?

— Разговарях с майка ти. Прибрал си се в единайсет и веднага си се пъхнал под душа.

— Сигурно така е било.

Пак тази усмивка. Нито следа от тревога или притеснение. Личеше колко старателно е оформял с тренировки мускулестото си тяло, отпуснато върху стола.

— Защо влезе да се къпеш пак?

— Така ми се е приискало.

— Майка ти ни каза, че си се прибрал, облечен в синя тениска и сиви шорти. Преоблече ли се след тренировката в колата?

— Майка ми няма услужлива памет.

— Само ти ли от цялото село си с всичкия си, Йоран?

— Не. Но, съвсем сериозно, тя не забелязва такива неща. Докато спортувам, нося синя тениска и сиви шорти.

— Значи си тръгнал от „Адонис“ с чиста бяла блуза, а преди да се прибереш, си облякъл потния си спортен екип?

— Не, не. Нали ви казах: майка ми се е объркала.

— С какво беше обут?

— С маратонки. Ето ги.

Той протегна краката си, за да ги покаже.

— Виждат ми се нови?

— Нищо подобно, нося ги от няколко месеца.

— Може ли да погледна отдолу?

Йоран вдигна крака. Подметките бяха тебеширенобели.

— На кого се обади?

— Кога?

— На двайсети, от колата. Ула те е видяла да говориш по телефона.

За пръв път от началото на разговора усмивката на Йоран се стопи.

— На познат. Толкова.

— Нека обобщим положението ти към днешна дата: минал си покрай местопрестъплението по времето, когато е било извършено. Караш червен „Голф“. Близо до мястото, където е намерена убитата, е забелязана подобна кола, паркирана на шосето. Свидетел е видял на поляната мъж с бяла риза заедно с жена. Даваш лъжливи показания къде си прекарал въпросната вечер. Неколцина свидетели са забелязали рани по лицето ти, когато си се появил в бистрото на Айнар на двайсет и първи август, деня след убийството. Все още се виждат следи от тях. Вероятно и сам разбираш, че няма как да подмина тези факти, без да поискам обяснение.

— Боричках се с кучето. Не съм от мъжете, които притесняват непознати жени. Защо ми е да го правя? Имам си мацка.

— Според нея вече не сте заедно, Йоран.

— Ула често говори врели-некипели.

Вече не се усмихваше.

— Не ми се вярва. Ще се върна.

— И дума да не става. Не желая да продължавате да ме тормозите. Проклятие!

— По време на това разследване ще се съобразяваме единствено с мъртвата жена — отсече Сайер.

— Такива като вас са оперирани от способността да се съобразяват.

Сайер излезе на двора. Не го напускаше натрапчивото усещане, че Йоран Сетер крие нещо. Като повечето хора, съобрази Сайер. Не е задължително на съвестта му да тежи убийство. Затова тази професия му се струва толкова трудна: в разпитваните често долавя чувство за вина, което ги представя в лоша светлина, понякога напълно незаслужено. Сайер ненавиждаше задължението си да се рови безогледно в живота на другите. За да не изгуби мотивация, затвори очи и се помъчи да извика пред очите си ужасяващата гледка на строшената женска глава.