Индийската съпруга [bg]

— Тук има някой! — прошепна отчаяно тя. — Стои в градината и гледа към прозореца ми.

— Извинете, с кого разговарям? — попита Скаре.

— С Линда! — извика тя. — Сама съм вкъщи. В градината ни има мъж!

— Линда? За какво става дума?

Гласът му ѝ донесе облекчение. Тя се разхлипа.

— Един мъж се крие зад дърветата, но го видях.

Скаре най-сетне разбра за какво му говори и подхвана с успокоителния глас на професионалист:

— Сама си вкъщи и ти се струва, че си видяла някого?

— Не ми се струва, видях го! Съвсем ясно. Освен това го чух. Стоеше до външната стена.

Подобно нещо никога не се бе случвало на Якоб Скаре. Той размисли и реши да успокои девойката. Явно се намираше под огромно напрежение.

— Как се сдоби с номера на домашния ми телефон? — поинтересува се той.

— Пише го в указателя.

— Аха, вярно. Имаш право да го използваш. Но в момента не съм на работа, Линда.

— Ами ако се опита да влезе!

— Заключи ли вратата?

— Да.

— Линда, отиди до прозореца да провериш дали все още стои навън.

— Не, не!

— Послушай ме.

— Страх ме е!

— Няма да затварям, ще те изчакам.

Линда се промъкна до прозореца и се вторачи в градината. Нямаше никого. Объркана, тя продължи да се оглежда. После се върна до телефона.

— Там ли е?

— Не.

— Сигурно си въобразяваш. Изплашена си.

— Мислиш ме за истеричка, но не съм!

— Не те смятам за истеричка. Просто онова, от което се боиш, няма да се случи.

— Всички знаят какво ти казах — подсмръкна тя. — Всички в селото.