Изгубената реликва [bg]

— Макар че никога няма да достигнем вашия пример.

Дарси не обърна внимание на сарказма му.

— Значи е възможно да се изключи част от електрозахранващата релса и все пак да остане някакво осветление.

— Мисля, че ще се справим.

— Направи го.

Буитони заговори по радиостанцията. След малко му се обадиха и му докладваха, че е готово.

— Добре. Влизаме.

Буитони я изгледа.

— Кой влиза?

Дарси посочи него, себе си и останалите полицаи наоколо.

— Всички ние. Искам още петдесет души да влязат от другата страна, там, където Хоуп се е качил. Трябва да е някъде по средата.

След три минути Дарси и Буитони поведоха групата, която трябваше да провери тунела на метрото. Извън станцията беше горещо и задушно. Дарси не беше свикнала на такава горещина. Памучното поло залепна за гърба й. През известни интервали имаше мъждиви фенери, но като цяло осветлението беше лошо и през повечето време се движеха в почти пълна тъмнина, ако не се броеше светлината от фенерчетата им. Нищо не помръдваше, с изключение на някой обезпокоен от приближаването им плъх.

— Това е забавно — отбеляза Буитони, докато крачеха няколко метра пред останалите.

— Откъде знаеш толкова добре английски? — попита го Дарси.

— Майка ми е от Глостър. Живеехме в Англия, докато станах на десет, а после се преместихме в Рим.

— Значи познаваш добре града.

— Доста добре — отвърна той. — А вие откъде знаете италиански? Говорите добре.