Изгубената реликва [bg]

Колите ги чакаха наблизо — две необозначени беемвета на Интерпол и една полицейска алфа ромео. До тях стоеше група от четирима цивилни агенти, които я гледаха изпитателно, докато приближаваше. Последва кратко делово ръкостискане и представяне. Направи го висок плешив италианец със сако и риза с разкопчана яка. Английският му беше безупречен.

— А аз съм Паоло Буитони — завърши той. — В Рим ще съм офицерът ви за връзка. Ако имате нужда от нещо.

Той дръпна от цигарата си почти крадешком и изпусна дима през носа.

— Буитони?

— Като спагетите. Без шеги на тема спагети, моля. — Буитони се усмихна и фини бръчици набраздиха лицето му.

— Не обичам спагети — отсече Дарси.

— Жалко.

— И не съм тук, за да оценявам шегички — добави тя.

— Виждам.

— И махни цигарата, Паоло.

Буитони я изгледа, после запрати цигарата надалеч и по асфалта се посипаха червени искри. Посочи едната от двете необозначени коли.

— Има нови събития от последните минути — каза той, докато отиваха към колата. — Заподозреният Бен Хоуп се е измъкнал при опит да бъде арестуван и в момента се крие в града.

Дарси присви очи.

— Аха. И научавам това едва сега?

— Ние самите го научихме току-що — сви рамене Буитони.

— Никой не трябваше да предприема каквото и да било, преди да дойда.

— Ще установите, че в Италия нещата стават по този начин.

— Вече няма да е така. Къде се намира обектът?

— Нашите служители са го видели да влиза в метрото преди седем минути.

— Чудесно — каза Дарси, докато той я водеше към задната врата на беемвето. Двигателят работеше. — Един беглец най-лесно може да изчезне в метрото на един град. А точно тази вечер той вече показа, че е по-умен от вашите хора.

Дарси отвори рязко вратата.

— Не е чак толкова лесно — възрази Буитони. — Римското метро все още се строи. Има само две линии и е дълго едва трийсет и девет километра, което е нищо в сравнение с четиристотинте километра на лондонското метро. Повярвайте ми, той не може да се скрие на много места.

— Добре тогава. Искам да блокирате всички изходи, преди да се е измъкнал. Искам кордон. Никой да не влиза и излиза без мое знание.

— Вече се прави. Ще го хванем. Няма проблем.

Дарси се качи на задната седалка с един от другите агенти и затръшна вратата.

— Да тръгваме — каза тя.