Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Рискове на играта [bg]
Рискове на играта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рискове на играта [bg]

Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:

Aвторът на „Вътрешният кръг“, „Вторият периметър“, „Двойни игри“ и „Вътрешно разследване“.    Джо Демарко, дипломиран юрист и син на известен мафиот, от години работи за конгресмена Джон Махоуни. Длъжността му е неясна, но целта му е съвсем конкретна — да решава проблемите на шефа. С всякакви средства. Но винаги успешно. Последната му задача обаче се оказва неочаквано трудна. И твърде лична. Една от дъщерите на високопоставения политик е обвинена от властите в злоупотреба с вътрешна информация и незаконна борсова търговия за милиони долари. Откъде е взела парите за това? И защо го е направила? Демарко трябва да изчисти името й и да държи медиите далеч от Махоуни. За съжаление се оказва, че всичко е истина — Моли се е пристрастила към хазарта и е загубила много пари. Собственикът на казиното е готов да опрости дълга й срещу едно бързо разрешение за строителство на нов търговски център. И сто милиона от федералния бюджет. Но Махоуни не се поддава на изнудване. Джо Демарко, човекът, който решава всякакви проблеми, отново е на ход.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 122
Перейти на страницу:

Той я последва до гишето на касата и я наблюдава как получава пари срещу чиповете си. Касиерката й изплати почти седем хиляди долара.

— Никога през живота си не съм имала такава серия — заяви Моли с блеснали очи.

Демарко не каза нищо. Хвана я за ръката и я поведе към един от баровете на казиното — това място беше толкова грамадно, че имаше пет бара. Докато крачеха, победоносно зачервеното лице на Моли започна да пребледнява. Демарко поръча на бармана кафе, чаша бяло вино за Моли и кофичка с лед.

Барманът видимо се обърка.

— Искате ледарка само за една чаша вино?

— Просто ми донесете кофичка с лед.

Барманът се подчини и Демарко поведе Моли към едно сепаре, където можеха да поговорят. Сложи кофичката с лед до себе си и пъхна вътре ръката, с която беше фраснал Гюс Амато.

— Има ли ти нещо на ръката? — попита Моли.

— Знаеш ли кой е Тед Алън?

— Да, собственикът на казиното.

— Не, не е собственикът на казиното. Казиното е мафията, Моли. Тед само работи за тях. — Демарко понечи да й изкрещи още нещо, но си пое дъх и попита: — Как изобщо се стигна дотук, Моли?

Тогава Моли Махоуни се разплака.

— Започна преди година — заразказва тя на Демарко.

Дошла в Атлантик Сити с някакъв тип, с когото излизала, преподавател по физика в университета „Джордж Уошингтън“. Той я въвел в правилата на крапса и се случило възможно най-лошото — тя спечелила. Почти две хиляди долара. И се запалила.

Онова, което най-много й харесвало в играта на зарове, било, че играчът, който разбира курсовете на залагане, има предимство. Крапсът в очите на мнозина изглежда сложна игра. Толкова много числа по цялата маса, толкова много видове залагания, обаче всъщност е много лесно, след като веднъж проумееш каква е математическата вероятност заровете да покажат седем, а не което и да е друго число.

И докато тя му обясняваше всичко това, Демарко си мислеше, че тъкмо по този начин дори умни хора, хора като Моли Махоуни с диплома за инженер, си навличат неприятности. Шансовете винаги са в полза на казиното. Винаги. Нерядко най-сериозните губещи са способни и образовани хора, които си въобразяват, че са по-умни от онези, които са създали казината. Другата особеност бе, че някои хора се пристрастяват към хазарта като към алкохол или кокаин, а става ли дума за пристрастеност, интелигентността престава да бъде фактор.

След като спечелила първия път, Моли започнала да ходи в Атлантик Сити почти всеки уикенд и след десет месеца спестовната й сметка била изпразнена, а лимитът по кредитните й карти — изчерпан. Не след дълго си намерила по-евтино жилище, а заплатата й — поне онази част, която не пръскала за хазарт — отивала за наема, за сметките и за минимални вноски по кредитните карти. И тя като всички комарджии си мислела, че следващото й посещение в казиното ще е големият удар, когато ще спечели много. Не след дълго стандартът й на живот заприличал по-скоро на този на самотна майка, която кара на социални помощи, отколкото на жена с професия, която печели почти сто хиляди годишно.

Винаги идвала в „Атлантик Палъс“, защото тук спечелила първия път. И защото Тед Алън бил толкова мил човек. Веднъж изгубила десет хиляди долара за по-малко от четири часа, а той й подарил безплатна вечеря, посещение на представление и стая в хотела. След това Тед й казал, че ако иска да поиграе още малко през уикенда, ще й даде аванс, извадил някаква картичка от портфейла си и написал нещо на гърба. „Просто го дай на касиерите в казиното и ще получиш каквото ти е нужно. Но нали разбираш, Моли — добавил той, — това е заем?“ И без да дочака отговора й, се засмял и й поръчал чаша „Дом Периньон“.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)