Рискове на играта [bg]

Автор: Лосон Майк
Серия: Джо Демарко #8
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-339-5
Переводчик: Надежда Иванова Розова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:

Aвторът на „Вътрешният кръг“, „Вторият периметър“, „Двойни игри“ и „Вътрешно разследване“. Джо Демарко, дипломиран юрист и син на известен мафиот, от години работи за конгресмена Джон Махоуни. Длъжността му е неясна, но целта му е съвсем конкретна — да решава проблемите на шефа. С всякакви средства. Но винаги успешно. Последната му задача обаче се оказва неочаквано трудна. И твърде лична. Една от дъщерите на високопоставения политик е обвинена от властите в злоупотреба с вътрешна информация и незаконна борсова търговия за милиони долари. Откъде е взела парите за това? И защо го е направила? Демарко трябва да изчисти името й и да държи медиите далеч от Махоуни. За съжаление се оказва, че всичко е истина — Моли се е пристрастила към хазарта и е загубила много пари. Собственикът на казиното е готов да опрости дълга й срещу едно бързо разрешение за строителство на нов търговски център. И сто милиона от федералния бюджет. Но Махоуни не се поддава на изнудване. Джо Демарко, човекът, който решава всякакви проблеми, отново е на ход.

Перейти на страницу:

Демарко не си направи труда да обяснява, че се е опитал. Вместо това обясни, че Моли не е била в колата и че преди взрива са я видели да излиза от сградата с някакъв тип с бели каубойски ботуши.

Махоуни се изправи, големите му ръце стиснаха ръба на бюрото и за момент Демарко си помисли, че той ще го прекатури.

— Този тип работи за Тед Алън. Да не искаш да кажеш, че са отвлекли дъщеря ми? — викна Махоуни.

Накрая стигнаха до извода, че Моли не е била отвлечена. Тед Алън не беше толкова глупав, а дори да беше, не би я отвлякъл посред бял ден. Заключиха, че Тед се цели в две посоки: първо, беше поискал да се срещне с Моли, за да й обясни какво ще се случи, ако тя свидетелства против него. Щеше да привика Дени Рийд, както беше постъпил с Махоуни, и да демонстрира, че Дени може да бъде или нейното спасение, или нейната гибел. Втората му цел беше да изпрати на Махоуни послание, при това не много изискано. Посланието гласеше: дъщеря ти можеше и да бъде в колата.

— Ще убия този кучи син — закани се Махоуни.

Демарко никога не беше смятал, че му влиза в задълженията да закриля шефа си. Освен това беше убеден, че Махоуни е последният човек на света, който се нуждае от неговата закрила. В момента обаче случаят сякаш не беше такъв. В състоянието, в което се намираше, Махоуни като нищо можеше да убие Тед Алън. Затова Демарко побърза да предложи:

— Вижте, шефе, Моли е добре. Ще отида до Атлантик Сити и ще я доведа тук. И ще поговоря с Тед.

Последното, което му каза Махоуни, преди да излезе, беше:

— Джо, когато я намериш, доведи я при мен. Искам да поговоря с нея преди майка й.

И така, Демарко потегли към Атлантик Сити да доведе Моли. И да си поговори с Тед Алън. Прелиташе покрай огромните билбордове по магистралата, според които ротативките във всяко казино буквално изливат пари. Наричаха ги „щедри“ — „най-щедрите ротативки на крайбрежието“.

Спря на паркинга на „Атлантик Палъс“ и взе асансьора до етажа на казиното. С отварянето на вратата го връхлетя почти оглушителното дрънчене на ротативките. Приближи се до охраната и осведоми някакъв служител, че иска да се срещне с господин Алън. Мъжът го попита дали има уговорена среща, а Демарко отговори:

— Кажи на господин Алън, че съм от Вашингтон и че ме изпраща един адски ядосан политик.

Когато Демарко влезе в кабинета на последния етаж, Тед седеше на бюрото си, облечен с черно спортно сако, червеникавокафява риза и сив памучен панталон. Мокасините му с пискюли бяха върху бюрото. Самото олицетворение на спокоен и самоуверен човек, който изобщо не се съмнява, че е стиснал света за топките.

От едната страна на Тед стоеше нисък и набит мъж, облечен с бяло поло и тъмен костюм. Беше обут с бели каубойски ботуши от крокодилска кожа. Освен това под мишницата му имаше кобур с голям черен автоматичен пистолет.

— Къде е Моли? — попита Демарко.

— Ти кой си? — попита Тед.

— Казвам се Демарко. Работя за Джон Махоуни. Мен изпращат да се разправям с хора като теб.

— Хора като мен значи — усмихна се Тед.

— Точно така, Тед.

— Следователно си запознат с проблемите, които имам в момента с Махоуни и дъщеря му.

— Да. Оплел си Моли в пипалата си, после здравата си се спекъл, когато са я арестували и са замразили парите ти.

— Може и така да се каже — отговори Тед. — Махоуни съгласи ли се да сътрудничи?

— Още го обмисля — отговори Демарко.

Тед свали краката си от бюрото и се изправи. Вече не изглеждаше толкова спокоен. Приличаше на човек, който всеки момент ще изпадне в ярост и ще се разфучи.

— Трябва да обясниш на Махоуни — заяви той, — че не се шегувам. Или ще направи каквото искам, или дъщеря му отива в затвора. И това е в най-добрия случай.

— Затова ли взриви колата й и я домъкна тук? За да уплашиш Махоуни?

— Не знам какви ги дрънкаш. Нищо не съм взривявал и не съм я домъкнал тук. Изпратих кола да я вземе. Дори й дадох няколкостотин долара в чипове, за да поиграе. — Тед се разсмя и добави: — Обаче като й знам късмета, надали ще играе дълго. Преди малко обядваше, а когато приключи играта, Гюс — той посочи мъжа с ботушите — ще я откара обратно във Вашингтон.

— Не, тя ще си тръгне с мен — отсече Демарко. — А сега добре ме чуй, Тед. Въртиш номера на един от най-влиятелните политици в страната. Даваш ли си сметка? Той не е някакъв дребен градски съветник. Може да изпрати ФБР подир тъпия ти задник само с едно телефонно обаждане. В момента най-умното, което можеш да направиш, е да забравиш за загубите си и да оставиш Моли да си опита шанса на съдебен процес. В замяна ти обещавам името ти да не бъде замесено.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?