Рискове на играта [bg]

Моли Махоуни не обядваше, както твърдеше Тед Алън. Беше на масата за зарове и, изглежда, печелеше. Поставката пред нея беше пълна с чипове — зелени и черни. Зеленият чип беше на стойност двайсет и пет долара, а черният — сто. Лицето й беше зачервено, а очите й блестяха, все едно правеше най-страхотния секс в младия си живот.

На Демарко му идеше да я стисне за гърлото и да я разтърси.

Моли държеше заровете в ръка и се готвеше да хвърли — съдейки по чиповете пред нея, явно беше влязла в дълга серия. Печелеше пари за себе си и за десетината мъже около масата, а ако Демарко я прекъснеше, щяха да го замъкнат навън и да нахранят с него гларусите.

В този момент Моли хвърли желаното — четворка. Мъжете около масата изреваха, а Моли плесна ръка високо във въздуха с мъжа от дясната си страна, после с този отляво. Подхвърли един зелен чип на крупието.

Отново беше неин ред да хвърля. Тя постави петстотин долара, лимита на масата, на паслайна. Разклати заровете, после спря и хвърли чип от сто долара на крупието.

— Бокскарс — каза тя.

Бокскарс е числото дванайсет — по шест точки на всеки зар, а ако Моли улучеше числото при следващото си хвърляне, щеше да прибере три хиляди долара, защото залогът беше трийсет към едно. Само че разполагаше с едно-единствено хвърляне. А причината залогът да бъде трийсет към едно, естествено, беше фактът, че шансовете да улучиш са на практика нулеви. Залогът беше абсолютно безразсъден. Моли хвърли дванайсет и спечели.

Мъжете край масата отново изреваха. Моли беше тяхната кралица.

Тя хвърли отново. Девет, после три, после седем. Серията й приключи. Всичките й нови приятели я поздравиха за доброто постижение, като че ли се дължеше на някакво умение, а не на тъп късмет, после веднага забравиха за нея, когато заровете отидоха в ръцете на следващия.

Демарко се приближи в гръб и прошепна в ухото й:

— Вземай си проклетите чипове и ги осребри. Веднага.

Моли рязко се завъртя. Понечи да каже нещо, но той я изпревари:

— Кълна се в бога, Моли, ако не тръгнеш веднага, ще те извлека за косата.

Отношението на Демарко към Моли се беше променило. Отначало му дожаля за нея, защото Кей Кайзър отказваше изобщо да се усъмни във вината й. А по-късно, като я видя как живее и научи колко е задлъжняла, продължи да я съжалява. Искаше му се да брани тази крехка млада жена, нападната от всички страни. Вече знаеше обаче, че тя е виновна за престъплението, в което я обвиняваше Кайзър, и това не беше най-лошото. У Моли имаше нещо манипулативно и лукаво. Беше достатъчно умна да предложи на Тед Алън схемата с акциите, за да се отърве от него, а после, когато я спипаха, се оказа достатъчно съобразителна да насочи Демарко към Дъглас Кембъл. Единствената й неегоистична постъпка беше опитът й да реши проблемите си с хазарта, без да замесва родителите си, но последствията бяха толкова страховити, че сега баща й беше изправен пред много по-сериозни проблеми, отколкото ако тя още от самото начало се бе обърнала към него за помощ. Демарко вече не изпитваше съжаление към Моли, беше й бесен.