Отровени [bg]

Сега Грег я гледаше напрегнато, може би очаквателно. Спенсър наведе очи.

— Сигурно ти дължа обяснение, а?

— Само, ако сметнеш, че е редно.

Погледът й се плъзна по наредените по рафтовете книги. Смяташе ли? Не беше сигурна.

След това се опита да каже още нещо, но думите заседнаха на гърлото й. Раменете на Грег се раздвижиха в ритъма на въздишката му. Той отпи от кафето си.

— Сега сигурно много хора душат около теб. Но онова, което видях на спирката на метрото, беше… паника. Искам да помогна. Просто искам да се убедя, че си добре.

— Знам. Много мило от твоя страна. — Тя се опита да се усмихне. В живота имаше и по-ужасни неща от това някакъв страхотен младеж да се грижи за добруването й.

— Стори ми се наистина уплашена. Преживял съм го, Спенсър. Знам какво е усещането и как изглежда. Ще ми кажеш ли какво се случи?

Спенсър бавно разбърка кафето си с лъжичката. Замисли се върху готовността на Грег да я изслуша. Той изглеждаше напълно откровен. Тя осъзна, че макар едва да го познаваше, тя му вярваше.

Момичето леко се наведе напред.

— Добре. Според мен Алисън не е мъртва.

Грег се ококори.

— Алисън Дилорентис. — Думите му прозвучаха като твърдение, а не като въпрос. — Сигурна ли си?

Спенсър преглътна тежко и се огледа, за да се убеди, че никой не ги подслушва. Но точно това му беше хубавото на това кафене — тук нямаше никой.

— Да — прошепна тя. — Убедени сме.

Тя разказа на Грег как Али бе преследвала нея, Хана и дори Ариа, и как едва не бе удавила Емили.

— Имах ужасното чувство, че ще я видя някъде в Ню Йорк — обясни тя. — И точно така стана — в метрото. Никога не бях предполагала, че ще стане на такова оживено обществено място. Започнах да викам, защото исках някой друг също да я види — за да можем да го докажем на ченгетата. Но шумът беше толкова силен… а в Ню Йорк всички смятат останалите за луди и никой не ми обърна внимание. След това влакът потегли и тя изчезна.

Грег сплете пръсти.

— Значи тя просто… се е возила в метрото? И ти изведнъж я видя?

Спенсър поклати глава. Беше го обмисляла доста време.

— Мисля, че се е качила на „Рокфелер Сентър“, също като нас. Искала е да я видя — не виждам смисъл в това да се качва на друга спирка, за да се опита да ни хване в крачка. Може би е обикаляла около „Тайм-Лайф“ и е чакала да приключим. А после, когато отидохме на спирката, тя се е скрила на платформата, докато не е била сигурна, че гледам.