Грозните [bg]

Всички се разсмяха, а Толи се радваше на топлината от общото внимание. Чувстваше се така, сякаш разказва на всички в общежитието за някой особено успешен номер, но сега беше още по-хубаво, защото наистина оцеля в ситуация на живот и смърт. Давид и Шай поглъщаха всяка нейна дума. И тя беше доволна, че още не е активирала медальона. Едва ли би могла да седи тук и да се къпе във възхищението на мъгляните, ако миг по-рано ги беше предала. Реши да изчака настъпването на нощта, когато ще е сама и ще трябва да направи онова, което така или иначе трябваше да свърши.

— Трябва да е било доста гадно — каза Давид й гласът му я откъсна от неприятните мисли, — през всичките тези дни да седиш съвсем сама сред орхидеите и само да чакаш.

Тя сви рамене.

— Мислех, че са просто красиви цветя. И съвсем не бях наясно за тоя суперплевел.

Давид се обърна намръщен към Шай.

— Съвсем нищо ли не й спомена за това в бележката си?

Шай се изчерви.

— Нали ми каза да не споменавам нищо, което би издало Мъглата, затова написах бележката с нещо като шифър.

— Излиза, че твоят шифър едва не я е убил — каза Давид и лицето на Шай помръкна. Той се обърна към Толи: — Едва ли някой е предприемал такова пътуване сам. Не и при първото си излизане от града.

— Аз съм излизала от града и преди това. — Толи утешително обгърна раменете на Шай. — Освен това се чувствах чудесно. За мен това бяха просто красиви цветя и имах запас от храна за две седмици.

— Защо си задигнала само СпагБол? — попита Крой. — Явно страшно ги обичаш. — Останалите се присъединиха към смеха му.

Толи направи опит да се усмихне.

— Даже не съм забелязала, когато ги свих. Три пъти СпагБол дневно цели девет дни поред. Едва можех да ги погледна още в края на втория ден, но човек огладнява зверски понякога.

Те закимаха с глава. Явно всички знаеха от собствен опит какво е едно опасно пътуване и тежка работа. Толи вече беше забелязала колко много храна погълнаха на обед. Може би Шай все пак не страдаше от оная болест с гладуването. Беше изяла до последното късче камарата храна в чинията си.

— Радвам се, че въпреки всичко си успяла — каза Давид. После протегна ръка и докосна внимателно драскотините по лицето й. — Май излиза, че си имала повече приключения от тези, за които ни разказа.

Толи преглътна смутено и сви рамене с надеждата, че има вид на скромна.

Шай се усмихна и прегърна Давид.

— Знаех си, че и ти ще се съгласиш — Толи е велика!