![Боен ястреб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/2/8/boen-yastreb-bg-download.jpg)
Боен ястреб [bg]
- Автор: Блэквуд Грант, Чайковски Джим
- Серия: Тъкър Уейн #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557100
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен ястреб [bg]». Краткое содержание книги:
— Знаем, че повикванията са от сателитен телефон — продължи Лион. — Нестандартен модел, с подобрения.
— Подобрения?
— Криптиране, прокси сървъри, такива неща. Определено мирише на черните операции на ЦРУ.
— Мислите ли, че този тип е човек на нашето правителство? — попита Пруит. — Или е външен играч?
— Рано е да се каже. След още един-два разговора ще можем да идентифицираме обаждащия се.
Пруит запази лицето си безизразно. Нямаше да допусне един неуспех да го ядоса.
— Ако приемем, че един или повече хора от „Одиша“ са се измъкнали, какви щети биха могли да нанесат?
— Никакви — отговори Уебстър, някак прекалено бързо. — Никой поотделно нямаше представа каква е идеята на целия проект, сигурен съм в това.
— Ами вторият етап? Знаеше ли някой от тях къде местите операцията тази седмица?
Уебстър поклати глава.
— Не виждам как. Хората ми имат строга заповед да мълчат.
Пруит се намръщи.
„Това едва ли е желязна гаранция“.
От личен опит знаеше, че винаги има изтичане на информация.
— Ще забавим ли темпото засега? — попита Уебстър. — Да изчакаме, за да се убедим, че сме на чисто, преди да продължим?
Пруит опря брадичка на гърдите си. Пресмяташе шансовете, преценяваше рисковете. Ако се стряскаше от всяка сянка, нямаше да е тук, където беше днес. Човек не може да се издигне, ако непрекъснато прикляка. Трябва да си смел.
— Не — реши накрая. — Ще се придържаме към графика.
Устните на Лион се свиха в тънка усмивка на задоволство.
— Да, сър.
Когато нещата опираха до проливане на кръв, той бе винаги готов.
— Обаче — добави Пруит, — когато отидете в Белия град, вземете допълнителни мерки за прикриване.
„Може да съм смел, но не съм глупав“.
— Ако този тип и кучето му са се измъкнали и пак дойдат пред вратата ни, искам да сме сигурни, че ще ги посрещнем както подобава.
Трето
Белият град
17.
22 октомври,
13:08 планинско лятно време
Лас Кручес, Ню Мексико
Тъкър влезе в хотелската стая и завари Франк и Нора заети с плячката от Редстоун. Дронът беше на пода. Вътрешностите му бяха оголени, наоколо бяха разхвърляни прибори и инструменти.
— Нарекохме го Рекс — каза Франк с усмивка.
— Рекс?
Франк посочи Каин, който влезе веднага след Тъкър, както душеше двата плика с китайска храна в ръцете му.
— Ти имаш Каин. Ние имаме Рекс.
Нора просто извъртя очи към тавана и пак се наведе над мозъка на дрона с малка отвертка в ръка.
— Решението не беше единодушно.
Тъкър остави храната на малката маса до кухненския бокс.
Късно предната вечер стигнаха до Лас Кручес, като по време на пътуването два пъти смениха наетите коли. Когато стигнаха, Тъкър избра хотел в покрайнините на града. Беше курорт с голф игрище, със стаи, обзаведени като малки къщи, на около километър от щатски горски парк Месила Вали. Апартаментът им, с две спални, имаше излъскани циментови подове, малка камина и — най-хубавото — огромна вана в банята. Тъкър беше почти доволен да прекара нощта тук.
Още със зазоряването, след бърза закуска — яйца по мексикански и овесени ядки — Франк и Нора се заеха да проучат Оса по-задълбочено. Тъкър видя как свалят капака и се залавят за работа, но започнаха да говорят на някакъв технически жаргон, който не приличаше на нормален човешки език, така че той взе Каин и го изведе да обиколят съседния парк — триста акра покрай Рио Гранде. Паркът беше почти пуст, така че спокойно прекараха сутринта в изучаване на храсталаци, ливади и крайречни гори.
Вече беше време да се залавя за работа.
— Името настрана, какво друго научихте?
— Рекс е повече от впечатляващ — отвърна Франк с ентусиазма на дете в коледна сутрин. — Черепът му съдържа всичко необходимо. Акумулатор. Насочваща система, радар, дори десеттерабайтов харддиск.
Посочи черепа — сферичната централна кутия на дрона. Беше два пъти по-голяма от баскетболна топка и я поддържаха три крака, подпори за приземяване, които напомняха крака на паяк. Имаше две крила, които се кръстосваха в средата като голямо X, и четири капковидни издатъка, в които бяха поместени моторите и пропелерите, с променливи обороти. Цялото нещо не тежеше повече от десет килограма.
Франк махна с ръка над сферата.