Огледален образ [bg]

— Не, полковник.

Челюстите на Рузки се стегнаха и отпуснаха няколко пъти. Орлов изчака няколко дълги секунди, за да бъде сигурен, че полковникът е достатъчно умен да не покаже неподчинение и да не реагира, че не е бил уведомен за военно придвижване. Рузки вероятно се чувстваше унижен пред останалата част на персонала, но остана мълчалив.

— Елате в кабинета ми, полковник — каза Орлов и се обърна. — Аз ще ви запозная със задачата на спецотряда от Сахалин.

Генералът чу как Рузки тропна с токове зад гърба му. Щом вратата се затвори зад тях, Орлов седна зад бюрото си и погледна към стоящия пред него полковник.

— Вие знаете за доставката за министър Догин на борда на частния самолет, нали? — попита Орлов.

— Тъй вярно.

— С нея има проблем — продължи Орлов. — Повреда в единия двигател. Самолетът не може да продължи полета си. Поради лошото време и липсата на самолети аз разпоредих товарът да бъде прехвърлен във влака, който контраадмирал Пашченко ни е дал на разположение.

— От Владивосток до Москва влакът ще пътува четири или пет дни — каза Рузки.

— Само че той няма да върви по този маршрут. Моят план е просто да се изнесе товарът от Владивосток и да се откара до място, откъдето ще може да бъде превозен по въздух. Мисля, че ще имаме възможност да осигурим хеликоптер от летището Бада, който да пресрещне влака в Бира. Това е само на седемстотин и петдесет километра от Владивосток, но изглежда достатъчно далеч на запад, за да не попада в района на бурята.

— Вие сте свършили вече по-голямата част от работата. Какво ще искате от мен да направя още? — попита Рузки.

— Всъщност нищо — каза Орлов. — Но на първо място, полковник, искам да знам от кого сте научили за товара.

Рузки отговори спокойно:

— От министъра.

— Той направо с вас ли се свърза?

— Тъй вярно. Мисля, че по това време вие сте си били вкъщи на вечеря.

Генералът се изви към компютъра си и погледна файла със записите за деня.

— Ясно. Но вие сте записали доклада си, за да го видя аз после…

— Не.

— Защо не, полковник? Да не сте били твърде зает?

— Министърът не желаеше този случай да бъде записан в документацията на центъра.

— Значи министърът не бил пожелал — изсъска Орлов. — Няма ли действаща заповед всяка задача, поставена от началството, да бъде записвана?

— Тъй вярно.

— Значи вие сте свикнали да поставяте желанията на цивилните над военните?

— Съвсем не, господин генерал.

— Аз отговарям за центъра — натърти Орлов. — Ние сме автономна база, обслужваща всички сектори на правителството и въоръжените сили. А вие какво правите, полковник? Да не би да работите само за Министерството на вътрешните работи?