Последното желание
- Автор: Сапковский Анджей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последното желание». Краткое содержание книги:
„Последното желание“ е първата книга от поредицата „ВЕЩЕРЪТ“. Това е свят на опасности и остри мечове, на зашеметяващо действие и великолепни бойни сцени.
— Или го знаем, или се досещаме — кимна Каланте. — Особено за това, че си завъртял главата на дъщеря ми. Павета! Откога?
Принцесата наведе глава и вдигна един пръст.
— Но моля ви се! Ах ти, малка магьоснице! Под носа ми! Имай късмет да разбера, че си го пускала нощем в замъка! Само да ми падне онази придворна, с която ходеше да береш иглики! Иглики, по дяволите! И какво да правя с вас сега?
— Каланте… — започна Ейст.
— Не бързай, Туирсеах. Още не съм свършила. Дуни, нещата много се усложниха. Ти си с Павета почти от година, и какво? Нищо. Това означава, че не си изтъргувал клетвата от правилния баща. Предопределението се е подиграло с теб. Каква ирония, както обича да казва присъстващият тук Гералт от Ривия.
— По дяволите предопределението, клетвите и иронията — намръщи се Дуни. — Аз обичам Павета и тя ме обича, само това има значение. Не можеш да застанеш на пътя на нашето щастие, кралице.
— Мога, Дуни, и още как — усмихна се кралицата с една от своите обезкуражаващи усмивки. — Но, за твое щастие, не искам. Имам малък дълг пред теб, Дуни. Знаеш за какво. Твърдо бях решила. Би трябвало да те помоля за прошка, но никак не обичам да правя това. Накратко казано — давам ти Павета и сме квит. Павета? Нали не си размислила?
Принцесата енергично заклати глава в знак на отрицание.
— Благодаря, господарке. Благодаря — усмихна се Дуни. — Ти си мъдра и великодушна кралица.
— И още как. И прелестна.
— И прелестна.
— Двамата можете да останете в Цинтра, ако искате. Тукашните хора не са толкова суеверни като жителите на Мехт и бързо ще свикнат. Впрочем дори в облика на Таралежа ти си доста симпатичен. Само че засега не можеш да разчиташ на трона. Възнамерявам да поуправлявам още малко с новия крал на Цинтра. Благородният Ейст Туирсеах от Скелига ми направи предложение.
— Каланте…
— Да, Ейст, съгласна съм. Не бях чувала любовно признание, докато съм просната на пода, сред отломките на собствения си трон, но… Какво би казал в такъв случай, Дуни? Само това има значение и не съветвам никого да застава на пътя на моето щастие. Какво сте ме зяпнали? Не съм толкова стара, колкото може да се предположи, ако се съди по почти омъжената ми дъщеря.
— Днешната младеж — промърмори Мишовур. — Крушата не пада…
— Какво си мънкаш под носа, магьоснико?
— Нищо, господарке.
— Това е добре. Между другото, Мишовур, имам предложение за теб. Павета ще се нуждае от учител. Тя трябва да се научи как да борави с особения си дар. Обичам този замък и искам да си остане цял. При следващия пристъп на истерия на моята надарена дъщеря може и нищо да не остане от него. Какъв е отговорът ти, друиде?
— За мен ще бъде чест.
— И още как. — Кралицата се обърна към прозореца. — Вече се съмва. Време е…
Тя рязко се обърна към Павета и Дуни, които си шепнеха нещо, хванати за ръце и почти докоснали чела.
— Дуни!
— Да, кралице?
— Не чуваш ли? Съмва се! Вече е светло! А ти…
Гералт погледна към Мишовур, Мишовур — към Гералт и двамата се разсмяха.
— Какво ви развесели толкова, магьосници? Не виждате ли…
— Виждаме, виждаме… — увери я Гералт.
— Чакахме кога ще видиш и ти — подхвърли Мишовур. — Интересуваше ме кога ще съобразиш.
— Ти свали магията. Лично — каза Гералт. — В момента, в който му каза: „Давам ти Павета“, предопределението се изпълни.
— Точно така — потвърди друидът.
— О, богове — изрече бавно Дуни. — Най-накрая. По дяволите, мислех, че ще се радвам повече, че ще свирят бойни тръби или нещо подобно… Навик… Кралице, благодаря ти! Павета, чу ли?
— Ъхъ — каза принцесата, без да вдига поглед.
— Е — въздъхна Каланте, гледайки уморено Гералт, — значи всичко свършва добре. Нали, вещерю? Проклятието е премахнато, задават се две сватби, ремонтът на тронната зала ще отнеме около месец, четирима убити, огромен брой ранени, Раинфарн от Атра едва диша. Радвай се! Знаеш ли, вещерю, имаше момент, в който възнамерявах да ти заповядам…
— Знам.
— Но сега трябва да ти отдам дължимото. Аз исках резултат — и той е налице. Цинтра сключва съюз със Скелига. Дъщеря ми си намери приличен съпруг. Само дето ми се струваше, че всичко и без това би завършило благополучно в съответствие с предопределението, дори и да не те бях поканила на пиршеството и да не те бях сложила да седиш до мен. Но съм грешила. Предопределението не можеше да спре кинжала на Раинфарн. Раинфарн беше спрян от вещер с меч в ръката. Ти заработи честно своето. Остава само въпросът за цената. Кажи, какво желаеш?