Последното желание
- Автор: Сапковский Анджей
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последното желание». Краткое содержание книги:
„Последното желание“ е първата книга от поредицата „ВЕЩЕРЪТ“. Това е свят на опасности и остри мечове, на зашеметяващо действие и великолепни бойни сцени.
През разтърсващите стените заклинания на Мишовур, през виковете и воя на ранените, през писъците на Павета вещерът неочаквано чу най-страшния звук в живота си.
Кудкудяк, застанал на колене, стискаше с ръце и с колене гайдата на Драйг Бон Дху. А самият той, отметнал глава назад, надвиквайки ужасните звуци, издавани от инструмента, виеше и ревеше, крещеше и врещеше, блееше и пищеше, смесвайки гласовете на всички известни и неизвестни домашни, диви и митични животни.
Павета млъкна, ужасена, гледайки барона с широко отворена уста. Силата отслабна рязко.
— Хайде! — изрева Мишовур, размахвайки пръчката. — Хайде, вещерю.
И те удариха. Зеленикавата сфера, обграждаща принцесата, се пръсна от удара като сапунен мехур, пустотата незабавно изсмука вилнеещата в залата Сила. Павета падна тежко на пода и се разплака.
Сред тишината, настъпила след грохота, сред погрома и опустошението, натрошените мебели и полумъртвите тела, започнаха да се чуват гласове.
— Цуах оп арсе, дхоул и бадрайгх, мал ан цуах — повтаряше Крах ан Крайт на езика на островитяните, бършейки кръвта, стичаща се от прехапаните му устни.
— Вземи се в ръце, Крах — изговори с усилие Мишовур, изтупвайки дрехата си от кашата от елда. — Тук има дами.
— Каланте! Любима моя! Каланте! — повтаряше Ейст Туирсеах в паузите между целувките. Кралицата отвори очи, но не се опита да се освободи от прегръдките му. Само каза:
— Ейст! Хората гледат.
— Нека гледат.
— Няма ли някой да ми обясни какво беше това? — попита управителят Висегерд, докато изпълзяваше изпод един скъсан гоблен.
— Не — отвърна вещерът.
— Доведете лекар! — извика с тънък глас Виндхалм от Атра, наведен над Раинфарн.
— Дайте вода тук! — викаше един от братята от Стреп, Държивръх, опитвайки се да загаси със собствения си кафтан един горящ гоблен. — Вода, по-бързо!
— И бира! — изхриптя Кудкудяк.
Няколко рицари, все още в състояние да стоят на краката си, се опитваха да вдигнат Павета, но тя ги отблъсна, стана и тръгна с несигурни крачки към камината, до която, облегнат на стената, седеше Таралежа и несръчно се опитваше да свали омазаните с кръв пластини на ризницата си.
— Каква е днешната младеж! — изсумтя Мишовур. — Рано започват! Само едно им е в главите.
— А какво по-точно?
— Нима не знаеш, вещерю, че невинна девица не може да използва Силата?
— Да я вземат дяволите нейната невинност — промърмори Гералт. — И изобщо, откъде има такива способности? Доколкото ми е известно, нито Каланте, нито Рьогнер…
— Наследила го е през поколение, това е сигурно — отговори друидът. — Баба й Адалия вдигаше подвижен мост с движение на веждата си. Хей, Гералт, погледни! Тя изобщо няма да се успокои!
Каланте, увиснала на рамото на Ейст Туирсеах, посочваше ранения Таралеж на стражите. Гералт и Мишовур побързаха да се приближат, но както се оказа — напразно. Стражите отскочиха от полулегналото тяло и отстъпиха назад, шепнейки нещо неразбираемо.
Чудовищната зурла на Таралежа се разпадаше, размиваше се, губеше очертания. Иглите и четината се превърнаха в черни, блестящи, къдрави коси и брада, обрамчващи бледо, ъгловато мъжко лице, украсено с голям нос.
— Какво… — заекна Ейст Туирсеах. — Кой е това? Таралежа?
— Дуни — изрече нежно Павета.
Каланте се извърна, стиснала зъби.
— Омагьосан? — избоботи Ейст. — Но как…
— Удари полунощ — каза вещерът. — Точно сега. Звънът, който чухме по-рано, беше недоразумение и грешка. На звънаря. Нали така, Каланте?
— Точно така — простена мъжът на име Дуни, отговаряйки вместо кралицата, която, впрочем, нямаше никакво намерение да отговаря. — Но може би някой, вместо да бърбори, ще ми помогне да сваля ризницата и ще повика лекар? Откаченият Раинфарн ме наръга под ребрата.
— За какво ни е лекар? — попита Мишовур и вдигна пръчката си.
— Достатъчно. — Каланте се изправи, вирнала гордо глава. — Стига толкова. Когато всичко свърши, искам да ви видя в покоите ми. Всички. Ейст, Павета, Мишовур, Гералт и ти… Дуни. Мишовур?
— Да, кралице?
— Тази твоя пръчка… Ударих се по гърба. И в близост до него.
— На вашите услуга, кралице.
3
— … Проклятие. — продължаваше Дуни, потривайки слепоочията си. — От рождение. Така и не научих каква е причината и кой го е направил. От полунощ до съмване — нормален човек, от съмване… сами видяхте какво. Акерспарк, баща ми, искаше да скрие това. Хората в Мехт са суеверни, слуховете за магии и проклятия в кралското семейство можеха да повлияят съдбовно на династията Един от рицарите на баща ми ме взе от двореца и ме възпита, бродихме заедно по света — странстващ рицар и оръженосец. А после, когато той загина, продължих да бродя сам. Вече не помня кой ми каза, че от проклятието може да ме спаси само Дете на изненадата. Скоро след това срещнах Рьогнер. Останалото го знаете.