Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Задачата да се грижи за непрестанното увеличение на корпоративната печалба беше възложена на лорд Елдридж Петълбоун, бивш полицейски комисар със страховит вид, осми поред в списъка на управляващите съдружници и понастоящем раздразнен почти до точката на кипене. Само преди двайсетина минути един сътрудник си бе пробил със сила път покрай портиера на клуба му и го бе докарал до командния център.
Новините бяха лоши: един убит агент, един безследно изчезнал клиент. Всяко от двете можеше да се случи, макар и рядко. Но и двете едновременно, в комбинация, бяха нещо нечувано, нещо, от което цялата фирма бе изпаднала в шок. Лорд Петълбоун крачеше нервно по протежение на дългата маса, около която бяха събрани най-добрите и най-способните му подчинени, опитвайки да смели това първо по рода си двойно фиаско, което ги бе връхлетяло тотално неподготвени. Той с мъка потисна прозявката си, изправи рамене и се опита да си придаде борбен вид.
И преди му се бе налагало да преодолява тежки кризи, и то не една и две. Почти всички връхлитаха посред нощ, една от друга по-заплетени, всяка със своите уникални особености и усложнения. Първите съобщения почти винаги се оказваха погрешни, вторите и третите — още повече.
— Кой точно е потвърдил смъртта на Бърни Лъчър? — попита той, поглеждайки изпитателно един от помощниците си, значително по-млади от него мъже със зачервени от безсъние очи, насядали около дългата маса. Този конкретен агент в резултат от предишната си работа в някакъв забутан отдел на МИ–6 имаше рядкото нещастие да говори свободно унгарски език, с което си бе заслужил мястото на горещия стол. Сега, преизпълнен с желание да бъде в услуга, той с трепет очакваше всяка заповед, всеки въпрос на Номер 8.
Младежът оправи вратовръзката си, опита се да събере мислите си и се надигна на стола.
— Съдебният лекар на будапещенската полиция. От охраната на летището са се обадили, след като са открили трупа. Това е станало в един и петнайсет местно време. След няколко минути е пристигнала полиция. Трупът е бил откаран в градската морга и поставен в хладилника до шест, когато е застъпила нощната смяна. Предварителният оглед е извършен от доктор Лаело — той погледна записките си — Фехер.
Лорд Петълбоун кимна — не като реакция на нещо от казаното, а за да подкани младежа да побърза.
— Ние, разбира се, поискахме пълна и незабавна аутопсия. Те помолиха за отсрочка до утре сутринта. Толкова за нашите унгарски приятели. Дори едно кърваво убийство на международното им летище на е в състояние да ги накара да се разбързат. Ала като предварителна констатация на причините за смъртта се посочва — младият мъж отново прелисти записките си — малка прободна рана в гърба.
Той се пресегна и с нетърпящ възражения показалец нарисува знак „X“ малко под лявата плешка на мъжа, седящ до него. После продължи:
— Лекото разкъсване около прободната рана показва, че при проникване в тялото острието е завъртяно на една страна. Използваното оръжие е стилет с дължина между трийсет и четирийсет сантиметра и ширина едва сантиметър-два. Това е сериозно оръжие на професионалист, не градинарски инструмент. Ударът е пронизал директно сърдечния мускул. — Той направи драматична пауза от няколко секунди, преди да представи следващото си разкритие: — Наред с това обаче зениците му са били разширени докрай, а лицето му било оцветено в мораво, което е признак за хипоксия, кислороден глад. Същевременно по шията му нямало белези от душене, било с ръце или с примка. Както знаем, подобни симптоми сочат смърт вследствие на отравяне с цианид.
— И двете допускания са верни. Прободен е с нож, намазан с отрова — обади се Петълбоун, преди помощникът му да бе успял да формулира сам това доста очевидно заключение. — Можем също така да допуснем, че извършеното е дело на професионален убиец.
— Моля за извинение, сър. Споменах ли за ясно проявената синина от натъртване малко под гръдната кост?
— Тъй да бъде. Значи са били двама. — Той огледа лицата на присъстващите. От всички страни закимаха разбиращо. — Свидетели?
— Има и точно тук работата става интересна — каза младежът с доволна усмивка; подробностите, които се готвеше да съобщи, му бяха сервирани едва преди десетина минути. — Преди около два часа в будапещенската полиция са се явили някаква рускиня и мъж, който се представил за неин приятел. Тя се заклела, че е видяла с очите си как Коневич бил наръгал собствения си бодигард с нож в гърба, след което побягнал навън и се метнал в едно такси.
— Клиентът? Наръгал собствения си придружител — консултант по сигурността?! — Петълбоун изсумтя гневно и се намръщи. Неговата фирма не осигуряваше бодигардове, а „придружител — консултанти по сигурността“.