Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Много добре, господин Най. Да продължим нататък тогава. Бихте ли ми разказали със свои думи какво се случи в деня на нещастието.
Най се изкашля:
— В пет и половина получих сигнал за тревога втора степен в района със степен на биологична защита — пет.
— Много числа. Какво означават?
— Имаше нарушение в изолацията. Нечий предпазен костюм се беше пробил.
— И кой подаде сигнала?
— Карсън. Доктор Гай Карсън. Подаде го по общата система за оповестяване.
— Разбирам. Какво стана после?
— Незабавно слязох в станцията на охраната, оцених сериозността на проблема и поех ръководството на комплекса до отстраняването му.
— Наистина ли? Без да уведомите доктор Сингър?
— Такива са правилата.
— И, доктор Сингър, след като научихте, че господин Най е поел командването, вие, разбира се, с радост се съгласихте, така ли?
— Разбира се.
— Доктор Сингър — продължи малко по-остро Тийс, — прекарах този следобед в гледане на видеозаписите от деня на аварията. Изслушах повечето разговори, които са се провели. Бихте ли помислили пак?
Последва кратко мълчание.
— Е — отвърна след малко Сингър, — всъщност не бях много доволен от това. Но в крайна сметка се съгласих.
— Господин Най — продължи Тийс, — твърдите, че поемането на командването от вас е било в съгласие с правилата за безопасност. Доколкото ми е известно обаче, вие имате това право само ако според вас директорът не може да се справи адекватно със ситуацията.
— Така е.
— Значи, вие сте сметнали, че директорът няма да се справи адекватно с положението.
Последва дълго мълчание.
— Да — отвърна накрая Най.
— Това е абсурдно! — избухна Сингър. — Нямаше нужда да го прави. Аз владеех напълно ситуацията.
Най запази мълчание, лицето му беше напълно безизразно.
— И така — продължи спокойно Тийс, — от това мога ли да си извадя заключението, че сте сметнали, че доктор Сингър е неспособен да овладее аварията?
Този път Най отговори, без да се замисля:
— Доктор Сингър си позволява да поддържа твърде близки приятелски отношения с подчинените си. Той е учен, но е склонен към излишни емоции и не издържа на стресови ситуации. Ако командването беше останало в негови ръце, изходът можеше да бъде съвсем различен.
Сингър подскочи:
— Какво лошо има в приятелските отношения? Господин Тийс, дори от толкова кратко общуване би трябвало да сте си извадили извод с какъв човек имате работа. Той е мегаломан. Никой не го харесва. Изчезва някъде в пустинята буквално всяка събота и неделя. Всички се чудят защо Скоупс още го търпи.
— О! Разбирам.
С усмивка на уста Тийс запрелиства документите си. В стаята настъпи неловко мълчание. Сингър обърна гръб на Най и се върна при прозореца. Тийс извади химикалка от джоба си и надраска някакви бележки. После я размаха пред очите на Най:
— Разбирам, че тези неща са пълно табу тук. Добре, че правя изключение. Мразя компютрите.
Върна внимателно химикалката на мястото й.
— И така, доктор Сингър — продължи той, — да поговорим за вируса, с който работите — x-flu. Данните, които получих, са доста оскъдни. Какво го прави толкова смъртоносен?
— Ако знаехме, щяхме да вземем съответни мерки.
— Какви мерки?
— Да го направим по-безопасен, разбира се.
— Защо изобщо работите с такъв ужасен вирус?
Сингър се обърна към него:
— Не сме имали такова намерение, повярвайте. Заразността на x-flu е неочакван страничен ефект от метода ни за генна терапия. Вирусът постоянно се изменя. Ако успеем да го стабилизираме, той вече няма да представлява опасност. Нещастието с Розалинд се случи, защото тя се зарази с вирус точно в този начален стадий.
— Розалинд Брандън-Смит — повтори бавно Тийс. — Не сме особено доволни от начина, по който е проведена аутопсията й.
— Следвахме стандартната процедура — намеси се Най. — Аутопсията се извърши в лабораторията от ниво на защита 5 при съответните мерки за сигурност. След това тялото беше кремирано, а лабораториите — обеззаразени.
— Не това ме тревожи, а лаконичността на доклада от аутопсията. Много е кратък, което ме навежда на няколко въпроса. Доколкото разбирам, мозъкът на Брандън-Смит буквално е експлодирал. Въпреки това тя е била заключена в изолатор далеч от всякаква медицинска помощ.
— Не бяхме сигурни, че се е заразила — обясни Сингър.
— Как е възможно? Била е одраскана от инфектирано шимпанзе. Не може да не е имала антитела срещу вируса.
— Нямаше. Явно периодът от появата на антитела до смъртта е твърде кратък.
Тийс се намръщи:
— Обезпокоително кратък, бих казал.