Теменужки в снега

Изабел стана и подаде ръка на детето.

— Идваш ли? — Лили нерешително хапеше долната си устна. — Сигурна съм, че би искала да поносиш малко булото ми — рече Изабел, докато сваляше диадемата си и внимателно я слагаше върху гарвановочерните къдрици на детето. — Сега ти приличаш на принцеса.

Лили усмихнато пое ръката на Изабел.

— Може ли Мъртъл да дойде с нас?

— Разбира се — отвърна Изабел. — Не бих си и помислила да оставим Мъртъл при тези… Добс!

Икономът на херцога се появи веднага.

— Донесете в стаята ми малко печено, артишок и пудинг с орехи — нареди на мъжа Изабел. — Да не забравите и парче от сватбената торта.

— Да, ваша светлост — Добс се поклони и се запъти към кухнята, за да изпълни нарежданията на херцогинята.

След това Изабел кимна на Джунипър, която мигновено се озова до нея. Грейналото лице на възрастната жена показваше колко бе щастлива, че отново може да е полезна.

Изабел я заговори тихо:

— Отнеси горе вързопчето на моята малка гостенка и й приготви една стая.

— Да, ваша светлост — отвърна Джунипър и понечи да направи реверанс.

За да й попречи да го стори, Изабел каза:

— И зарежи това ваша светлост.

Дългогодишната бавачка на семейство Монтгомъри напусна залата. Изабел, която все още държеше момиченцето за ръка, понечи да я последва, но дочу неодобрителното мърморене на присъстващите. Даваше си сметка, че поведението й ще предизвика ужасен скандал, но не искаше да рискува детето да бъде изхвърлено. В крайна сметка не й оставаше друг избор.

С чувството, че им дължи някакво обяснение, Изабел се обърна към гостите.

— Благодаря на всички, че уважихте сватбеното ни празненство — каза тя с твърд глас, който достигна и до най-отдалеченото ъгълче на залата. — Вярвам, ще разберете, че в момента смятам това дете за по-важно от тържеството.

Изабел и Лили напуснаха балната зала. Във вестибюла се натъкнаха на Джон и Рос, които току-що се бяха завърнали. Изглежда, усилията им да върнат Лизет не се бяха увенчали с успех. Това бе добре дошло за Изабел, защото тя нямаше желание да повери момичето на една жена, която просто го бе изоставила.

— Съжалявам, че Лизет развали сватбеното ни празненство — извини се Джон, без да откъсва очи от личицето на момичето.

— Ще обсъдим това по-късно — рече Изабел. — Отпрати гостите.

— Не виждам причина да го правя — отвърна Джон и посегна към ръчичката на момичето. — Галагър ще откара детето в Лондон и ще го върне в дома на майка му.

Изабел застана пред Лили, за да попречи на съпруга си да я отведе. Тя устоя на погледа му, докато му съобщаваше решението си.

— Лили ще остане тук.

На лицето на херцога се изписа ужас.

— Не можеш да я…

— Херцогинята на Ейвън може да направи всичко, което пожелае — прекъсна съпруга си Изабел, пронизвайки го с теменуженосините си очи.

Рос Сен-Жермен избухна в смях. С високомерието на принцеса Изабел надари девера си с изпепеляващ поглед.