Последната теорема
- Автор: Пол Фредерик, Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната теорема». Краткое содержание книги:
А после пак го нападнаха колебания, защото точно зад Мира надничаше момиченце на пет или шест години. Зави му се свят, като да беше попаднал в паралелна реалност.
Шестгодишно момиченце?
На Мира ли беше?
Толкова дълго ли беше отсъствал?
Не, оказа се. Ада Лаброй беше племенница на Мира, дете на сестра й, която била в напреднала бременност и затова нямала нищо против да угоди на щерка си да прекара колкото се повече време с любимата й леля. Мира също се радваше на компанията на малката фея, не на последно място и защото сестра й беше пратила с Ада и бавачката й, която да се грижи за детето. Когато Ранджит се преоблече и Мира го намаза с крем против слънчево изгаряне — само по себе си това беше от най-приятните му преживявания напоследък, — двамата притичаха по нагорещения пясък към приятно хладната прегръдка на океана.
Едно от най-хубавите неща на плажовете в Шри Ланка — освен компанията — беше плитката вода по крайбрежието. На двайсетина метра от плажа човек можеше да застане прав, без да губи дъното под краката си.
Двамата с Мира влязоха само на десетина метра навътре, където водата стигаше до кръста, и не толкова плуваха, колкото се мятаха и плискаха във водата. Ранджит не устоя на изкушението и демонстрира колко дълго може да плува под вода — близо сто метра, което беше доста по-малко от разстоянието, което изминаваше като тийнейджър при скалата Свами, но все пак достатъчно, за да впечатли Мира, а това беше и основната цел на упражнението.
Малко по-късно ползата от присъствието на бавачката стана повече от очевидна. Докато двамата вземат душ и се преоблекат, жената им беше приготвила лек обяд. Когато се нахраниха, бавачката сложи Ада да спи, а самата тя изчезна където там изчезваше, когато го позволяваха задълженията й.
Като цяло, тази част от деня най-много хареса на Ранджит. А когато Мира каза, че наистина трябвало да преплува стоте си метра за деня, но той не бивало да идва с нея, защото кожата му още не била свикнала със слънцето и не трябвало да прекалява с излагането си на него, Ранджит нямаше нищо против, защото знаеше, че тя ще се върне. А и преди двайсетина минути внезапно му беше хрумнало, че може би е сгрешил и в тълкуването на една от постановките на Софи Жермен.
Почти беше успял да убеди себе си, че всичко е наред и не е допуснал грешка, когато малката Ада се събуди от следобедния си сън. Огледа се за леля си, но се успокои, когато Ранджит й посочи към морето, където Мира плуваше енергично.
Момиченцето си сипа плодов сок и седна да види какво толкова прави Ранджит.
Като цяло, Ранджит предпочиташе да се бори с математиката насаме. Само че Ада явно имаше свои виждания по въпроса. Не се размрънка, че иска да влезе във водата, не се нацупи дори. След като Ранджит й купи сладолед от един плажен сладоледаджия, тя го изяде бавно, без да откъсва очи от нещата, които Ранджит пишеше в тетрадката си. Когато изяде сладоледа, Ада изтича до водата да си изплакне ръцете, после се върна и попита учтиво:
— Може ли да видя какво правиш?
Междувременно Ранджит вече се беше успокоил за формулировката на Жермен. Отвори тетрадката и я сложи на масата пред себе си. Реши, че ще е интересно да види как ще възприеме малката Ада тъждеството на Жермен.
Ада разглежда известно време знаците, после обяви:
— Това май не го разбирам.
— Трудно е — съгласи се Ранджит. — А и не мисля, че ще мога да ти го обясня. Много си малка. Макар че…
Той млъкна и я погледна. Беше много по-малка от Тифани Канакаратнам, разбира се, но пък идваше от много по-образовано и културно семейство, а това си беше значително предимство.
— Искам да ти покажа нещо — каза той. — Можеш ли да броиш на пръсти?
— Разбира се, че мога — каза детето, едва прикривайки негодуванието си. — Гледай — каза тя, вдигна юмручета и започна да изправя пръсти един по един. — Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет.
— Браво — похвали я Ранджит, — но така можеш да преброиш само до десет. Искаш ли да те науча как да броиш до хиляда и двадесет и три?
Тъкмо показваше на детето как изглежда числото 1023 в двоична система — с всичките десет пръста изпънати, — когато Мира се върна и се заслуша в обясненията му.
Когато Ранджит завърши урока, Ада вдигна поглед към леля си, която стоеше права до тях и си бършеше косата с пешкир.
— Това беше много хубаво, нали, лельо Мира? — После се обърна към Ранджит. — Знаеш ли и други трикове?