Заклинателят

— Да, казах ви.

— Вашите отговори се записват, господин Енгстрьом. Затова ви моля да бъдете абсолютно сигурен.

— Сигурен съм.

— Спомняте ли си свадата между разпоредителя и пияния клиент пет минути преди края на филма?

— Да, помня.

— Можете ли да ми кажете каква беше причината?

— Човекът беше пиян и вдигаше шум.

— И какво стана накрая?

— Изхвърлиха го.

— Не е имало такава свада. А знаете ли, че поради технически причини филмът е бил прекъснат за около петнайсет минути?

— Не.

— Помните ли, че публиката свиркаше?

— Не. Нямаше прекъсване.

— Сигурен ли сте?

— Нямаше нищо.

— Имало е и това е отразено в дневника на кинооператора, така че онази вечер филмът е свършил не в девет без двайсет, а около девет без пет, и следователно най-ранният автобус от киното би могъл да ви достави до кръстовището на улица M и Уисконсин не в девет и двайсет, а в десет без петнайсет. Бихте могли да се приберете най-рано около десет без пет, а не в девет и половина, което потвърди госпожа Макнийл. Бихте ли ми обяснили това озадачаващо несъответствие?

Карл нито за миг не бе загубил самообладание. Запази го и сега, докато отговаряше:

— Не, не бих.

Детективът го изгледа мълчаливо, после въздъхна, наведе глава и изключи микрофона, скрит в подплатата на палтото му. Постоя така и след малко отново погледна Карл.

— Господин Енгстрьом… — започна Киндерман с многозначителен тон. — Вероятно е извършено тежко престъпление. Вие сте заподозрян. Господин Денингс ви е обиждал. Научих за това от други източници. Очевидно е също, че лъжете за местонахождението си в момента на смъртта му. Случва се понякога — всички сме хора, нали? — женен мъж да попадне на място, за което не иска да спомене. Както виждате, аз се погрижих да поговорим с вас насаме. Без чужди уши. Без жена ви. Сега не записвам. Микрофонът е изключен. Можете да ми се доверите. Ако се е случило онази вечер да сте били с друга жена, можете да ми кажете, аз ще проверя алибито и вече няма да сте заподозрян, а жена ви… тя няма да узнае. Кажете ми, къде бяхте, когато умря Денингс?

За миг нещо трепна дълбоко в очите на швейцареца, но веднага изчезна.

— На кино! — настоя през зъби Карл.

Детективът се втренчи в него. В тишината се чуваше само дрезгавото му дишане. Секундите отминаваха…

— Ще ме арестувате ли? — най-сетне наруши мълчанието Карл и гласът му трепереше леко.

Вместо отговор детективът продължи да го гледа втренчено, когато се накани да каже нещо, Киндерман изведнъж се отдели от парапета и с ръце в джобовете тръгна към полицейската кола. Вървеше бавно и се оглеждаше с интерес като чуждестранен турист. Карл безстрастно наблюдаваше от площадката как Киндерман отвори вратата на колата, извади пакет носни кърпички и си издуха носа, гледайки разсеяно към реката, сякаш се чудеше в кой ресторант да обядва. После се качи в колата, без да поглежда назад.

Когато колата потегли и зави зад ъгъла на Трийсет и пета улица, Карл сведе очи към ръката си и видя, че трепери.