Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Тя ми отправя един хладен поглед, изправя се и ме изблъсква от помещението до галерията отвън. Картини в красиви рамки, изобразяващи безименни светци и ангели, ни се усмихват отвисоко, сякаш изобщо не се смущават, че покойният съпруг на Бес внезапно ги е изтръгнал от украсите на олтарите, за да се превърнат в безименни усмихнати лица в нашата галерия. Аз ще бъда като тях, зная го: ще бъда отстранен, изрязан от рамката си, и никой няма да знае кой съм.
— Бес — изричам сломено. Идва ми да заплача, чувствам се слаб като дете. — Кралицата…
— Коя кралица? — пита тя бързо. Хвърля поглед през прозореца към терасата, където шотландската кралица се разхожда с кученцето си, сред блясъка на късното лятно слънце. — Нашата кралица ли?
— Не, не, кралица Елизабет. — Дори не забелязвам силата на онова, което току-що изрекохме. Ние ставаме предатели в сърцата си, без дори да го осъзнаваме. — Мили Боже! Не! Не тя! Не нашата кралица: кралица Елизабет! Кралица Елизабет знае всичко за годежа!
Очите на Бес се присвиват:
— Откъде знаеш?
— Сесил казва, че Дъдли й е съобщил. Трябва да е мислел, че тя ще го приеме.
— Тя не го ли приема?
— Издала е заповед за арестуването на Норфолк — казвам, стиснал писмото. — Сесил ми пише. Норфолк — братовчедът на самата кралица, най-великият лорд на Англия, първият херцог в страната — е обвинен в държавна измяна. Избягал е в Кенингхол да събере армия, съставена от арендатори на земите му, и да потегли към Лондон. Сесил казва, че това е… това е…
Не мога да си поема дъх. Безмълвно махвам с ръка към писмото. Тя слага длан върху ръката ми над лакътя.
— Какво казва Сесил?
Изричам задавено думите.
— Той казва, че годежът на херцога е част от изменнически заговор, подготвен от северните лордове, за да спасят кралицата. И ние… и ние…
Бес побелява като салфетката в ръката си.
— Годежът не е бил част от заговор — казва тя бързо. — Всички останали лордове знаеха така добре, както и ние…
— Измяна. Кралицата нарича това изменнически заговор. Норфолк е заподозрян. Трокмортън е арестуван. Трокмортън! Пемброук, Лъмли и дори Аръндел са принудени да стоят в двора, не им позволяват да се приберат у дома, не им е позволено да се отдалечават на повече от двайсет и пет мили от двора, където и да е този двор. Заподозрени в държавна измяна! На Уестморланд и Нортъмбърланд е наредено да заминат за Лондон веднага, под страх от…
Тя леко подсвирва през зъби, като жена, която вика кокошките си, и прави няколко крачки из стаята, сякаш се готви да свали картините от стените и да ги скрие в сейф.
— А ние?
— Бог знае какво ще стане с нас. Но половината двор е под подозрение, всички лордове… всичките ми приятели, родствениците ми… тя не може да повдигне обвинения срещу всички ни… Не може да ме заподозре!
Тя разтърсва глава, като зашеметен вол, ударен с чук.
— А ние? — настоява тя, сякаш не може да мисли за нищо друго.
— Тя е призовала целия Северен Съвет, под страх от смъртно наказание, да се яви в двора. Подозира дори графа на Съсекс. Съсекс! Казва, че лично ще го разпита. Кълне се, че той ще й каже в лицето какво планират графовете от Севера. Сесил казва, че всеки, който дори само говори с шотландската кралица, е предател! Казва, че всеки, който я съжалява, е изменник. Но това важи за всички. Всички мислим, че е редно кралицата да бъде върната на…
— А ние? — повтаря тя шепнешком.
Едва мога да се заставя да го изрека:
— Трябва да отведем кралица Мери обратно в Тътбъри. Такива са заповедите на кралицата. Тя смята, че не може да ни се има доверие да я държим тук. Казва, че сме ненадеждни. Подозира ме. — Думите ми причиняват болка още докато ги изричам. — Подозира мен. Мен.
— В какво?
Думите й са като нож. Дори не я поправям заради неправилния изговор. Вече нямам желание да подобрявам нещо у нея.
— Сесил пише, че знаят за срещата й с лордовете от Севера. Знаят, че те са дошли и са вечеряли с нас и са останали да пренощуват. Посещението им не е било разрешено и сега той ми казва, че не е бивало да ги пускаме да влязат. Казва, че съм виновен в небрежност, ако не и в по-лоши неща. Осмелява се да ми каже подобно нещо. Казва, че знае, че съм й предавал писмата на Норфолк и съм предавал на Норфолк писмата от нея. Казва, че не е бивало да го правя. Почти ме обвинява, че съм бил изключително близък с Норфолк, почти ме обвинява, че заговорнича с Норфолк и с лордовете от Севера за освобождаването на шотландската кралица. Нарича ги предатели, обречени на смърт, и казва, че съм се съюзил с тях.