Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Драматичен разказ за преданост, предателство и политика, за страстите и страданията, белязали живота на Мери Стюарт, кралицата на Шотландия — един от най-трагичните, романтични и вълнуващи женски образи в световната история, представен от авторката на „Другата Болейн“.
Отпивам малка глътка ейл от чашата до леглото ми. Опитвам се да се успокоя: това не може да бъде — не може да бъде. Бог ме е избрал и ме е призовал да бъда кралица: не мога да бъда победена. Позвънявам, за да повикам Мери Сетън.
— Поседете с мен — казвам, когато тя идва. — За мен това е дълга нощ. Враговете ми работят срещу мен, а приятелите ми не правят нищо. Трябва да напиша писмо.
Тя сяда на ниско столче до огнището и увива раменете си с шал. Готова е да стои при мен толкова време, колкото имам нужда. Като сядам в леглото си, въпреки болката в гърдите си, пиша отново, като използвам нашия специален шифър, за да подтикна годеника си, херцога, да каже на Елизабет, че сме се разбрали да се оженим, и че всички лордове в нейния двор подкрепят този годеж. Пиша мило и нежно, подтиквайки го да бъде смел пред това преобръщане на съдбата ни. Никога не говоря за собственото си благополучие: винаги говоря за „нас“.
Стига само той да прояви твърдост, ние ще постигнем своето. Стига само да успее да убеди Елизабет да подкрепи този брак и да подкрепи нас, тогава договорът все пак ще бъде подписан. На Мъри може и да не му харесва завръщането ми, особено със силен съпруг до мен — но не може да откаже, стига само Елизабет да покаже приятелско отношение към мен. Мили Боже, само ако тя изпълни дълга си и се отнесе като добра сродница с Томас Хауърд, ако се отнесе като добра братовчедка с мен, тогава ще бъда върната на трона си и нашите злочестини ще свършат. Мили Боже, как е възможно тя да не постъпи с мен така, както е редно? Всеки монарх в Европа би протегнал ръка да ме спаси. Защо не и тя?
И тогава пиша на единствения човек на света, комуто имам доверие:
Ботуел,
Ела, моля те, умолявам те, ела.
Мари
Септември 1569, имението Уингфийлд: Джордж
Точно когато си имам достатъчно грижи — шотландската кралица се е поболяла от мъка, а от двора не идва никакво обяснение; писмата ми остават без отговор, защото дворът пътува и моят пратеник трябва да обикаля из половин Англия, за да ги открие, а после му казват, че днес кралицата не се занимава с делови въпроси, но той може да почака — насред всичко това моят управител идва при мен с мрачно лице и казва, че падежната дата на един дълг, който влача от години, сега е изтекла и трябва да платя две хиляди лири до деня на свети Михаил.
— Ами добре, де, платете го! — казвам нетърпеливо. Хванал ме е на път за конюшнята и не съм в настроение да се бавя.
— Точно затова дойдох при вас, милорд — казва той смутено. — Тук в хранилището за пари и скъпоценности в Уингфийлд няма достатъчно средства.
— Добре тогава, пратете човек до някое от другите имения — казвам. — Там трябва да има пари.
Той поклаща глава.
— Нямат ли?
— Тази година имаше доста разноски — казва той тактично. Не казва нищо повече, но това е все същата стара песен, която ми пее Бес — разноските около кралицата и фактът, че от двора никога не ни възстановяват разходите.
— Не можем ли да удължим срока за изплащането на дълга с още една година? Просто да ни дадат временна отсрочка? — питам. — Докато се върнем отново към нормалния си начин на живот?
Той се поколебава:
— Опитах се. Условията са по-лоши, ще плащаме по-висока лихва, но може да се направи. Искат гората по южния бряг на реката като гаранция.
— Тогава го направете — решавам бързо. Не мога да се затормозявам с делови въпроси, а това е временно затруднение, докато кралицата ни изплати каквото ни дължи. — Продължете срока за изплащането на дълга с още една година.
Септември 1569, имението Уингфийлд: Бес
Имам писмо от сина си Хенри, проницателен наблюдател, който ми докладва. Дворът е на лятно пътуване, което, изглежда, се е превърнало в кошмарно пътешествие, изпълнено с подозрения и капани. Летата бяха връхната точка в дворцовата година, когато всички бяхме млади, щастливи и влюбени, и ходехме на лов всеки ден и на танци — всяка вечер. Страховете ни развалиха всичко, ние сами унищожихме радостите си, не е нужно враговете ни да правят нищо. Не е нужно никой отвъд границите на страната ни да ни заплашва с унищожение: ние вече се ужасяваме от собствените си сенки.
Дворецът Тичфийлд,
Хампшир
Скъпа мамо,
Кралицата отдавна подозираше съществуването на някакво споразумение между Норфолк и шотландската кралица и милорд Робърт току-що призна това от тяхно име.
