Другата кралица

Август 1569, имението Уингфийлд: Мери

О, Господи, аз съм глупачка, истинска глупачка, а сега и глупачка с разбито сърце. Аз съм прокълната от звездите, и предадена от приятелите си, и изоставена от моя Бог.

Този нов удар е почти прекалено тежък, за да го понеса. Болката в гърдите ми е толкова силна, че едва мога да стъпвам по земята, усещам я като нож в гърдите си. Сякаш раната на Рицио кърви в собствените ми гърди. Това са моите стигми.

Хамилтън, моят приятел и шпионин в Шотландия, ми пише, за да ми съобщи, че моят полубрат лорд Мъри внезапно се е отметнал от споразумението и сега не желае да ми позволи да се върна. Не изтъква причина, а всъщност не може и да съществува никаква причина, освен малодушие, алчност и вероломство. Англичаните са на косъм да подпишат нашия договор с него, аз вече дадох думата си. Но той внезапно се отдръпна, съвсем в последния момент. Изплашил се е и казва, че не желае да ме приеме обратно в страната. Дано му простят светците! Той е вероломен лъжец; но тази последна жестокост ме изненадва.

Трябваше да знам. Трябваше да съм подготвена за неговото безчестие. Той е узурпатор, който ме прогони от собствения ми трон, копеле, създадено от баща ми в грях. Трябваше да се досетя, че той няма да желае завръщането на своята истинска кралица. Какво мога да направя, освен да го пропъдя и да го изместя, и, възможно най-скоро да го обезглавя?

От шока направо се поболявам. Не мога да сдържа плача си. Лягам си, и в гнева и оскърблението си пиша на Елизабет, че брат ми е лъжлив във всяко отношение, заченат по грешка и в похот, човек, чийто лош произход намира проявлението си в безчестие. После си спомням, че тя също е копеле, заченато в грях, че също заема моя трон, и скъсвам писмото и мъчително, бавно, скалъпвам нещо по-покорно и любящо, и горещо я умолявам, позовавайки се на добротата и на честта й, да защити правата ми като моя посестрима-кралица и като сестра, като единствената жена на света, която може да разбере и да прояви съчувствие към тежкото ми положение.

Мили Боже, дано тя да ме чуе и да разбере, че трябва, в името на небесната светлина, в името на достойнството, да ми помогне. Тя не може да ме остави да бъда съборена от престола си, съборена и принизена до нищожество. Аз съм три пъти кралица! Аз съм нейна родна братовчедка! Нима трябва да свърша живота си под домашен арест, изтормозена от мъка и изнемощяла от плач?