Денят не съмва за нас
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мила Мусакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят не съмва за нас». Краткое содержание книги:
— Точно исках да ви кажа — започва Льогийу, — че някои от старшините искат днес да се видят с Ломбар и да изгледат заедно едно порно.
— Ломбар доволен ли ще бъде?
— Не, не много. Не е нищо особено. Но за него е важно доброто намерение. Какво ще кажете?
— Хм, доброто намерение! Тези старшини са на нашата възраст, така ли?
— Да.
— Значи не са деца. Съгласен съм, но при две условия. Първо, филмът да се пусне само веднъж, не повече. И, второ, старшините могат да го гледат, но не и младите матроси.
— Ще предам условията ви — казва Льогийу. — Благодаря за разбирането.
Льогийу прави пауза и продължава:
— Докторе, ще доложите ли на помощник-капитана?
— Ако спазите условията ми, не виждам защо.
— А вие ще гледате ли филма?
— Не.
— И аз няма да го гледам — целомъдрено заявява Льогийу.
— А Морван?
— Морван, слава богу, ще спи като заклан по това време в койката на Ломбар. Иначе щеше да бъде трудно…
На другия ден сутринта сме на масата за закуска с Мосе, или с „отговорника по тишината“, както сам обича да се нарича. До скромната ми чаша чай достига уханието на топъл шоколад, от който Мосе всеки божи ден пие най-малко по две-три големи чаши, и аз се възхищавам на лакомията, с която „ненаситният търбух“ (Анжел dixit41) поглъща кифлички и курабии. Аз ще се изразя по-възпитано: наричам го силф. И се питам как Мосе остава с този хлътнал корем и изпито лице, щом още със събуждането си поема толкова калории.
И пашата е на масата, но се е барикадирал зад закрепената на каната книга, което при него е неоспорим знак, че сутрешното му мълчание е свещено. Затова разговаряме с Мосе шепнешком, и то точно за тишина, но не в каюткомпанията, а в подводницата.
— Тази нощ чух много ясно плискането на водата в корпуса — казвам аз. — И си казах, че този шум няма как да бъде избягнат.
— Това наистина е проблем. Или по-точно, два проблема — шумът и скоростта. Въпросът е да премахнем турбулентността.
— Турбулентност ли? Какво е това?
— Всяко тяло, което се движи във вода, създава малки водовъртежи. Именно те предизвикват шума, който си чул. А от друга страна, намаляват скоростта. Ето го проблема.
— И какво?
Мосе млъква, за да сдъвче половин кифла, която е натъпкал в устата си, и отпива няколко глътки. След това въздъхва, изтрива си устните със салфетката и казва:
— Делфините вече са разрешили този проблем. Ние още не.
— Защо делфините?
— Те развиват невероятна скорост под водата: трийсет възела.
— Но делфините се чуват. Дори много добре.
— Защото се събират да играят, въртят се и се преобръщат във водата, мятат се и издават свистящи звуци. Но когато плуват, не създават почти никаква турбулентност.
— Знае ли се защо?
— Вече се знае. Преди няколко години американският физик, специалист по ракетите, Макс Крамер се заинтересувал от делфините и ето какво разбрал: делфините всъщност притежават две кожи. Долната обвива мастния слой. Горната, повърхностната кожа, е цялата с малки канали, пълни с пореста тъкан и наситени с вода. Тази кожа е много еластична и чувствителна на най-малкия натиск. Тя се нагъва при допира с водата, когато делфинът плува.
— С други думи — казвам аз, — кожата на делфина се нагажда от само себе си към водния поток. Така търкането и шумът изчезват.
— Почти. А скоростта се увеличава значително. Една АРПЛ с подобна обвивка би била цар на океаните.
— Защо тогава не възпроизведем природата?
Мосе глътва на един дъх останалия в чашата шоколад, избърсва си устата и става.
— Човекът не е господ всемогъщ — вдига рамене Мосе.
Капитанът нарушава мълчанието си и казва:
— И добре, че е така, може би.
Седма глава
Тази неделя на тържествената вечеря говорим за статистика. Така научавам, че средната възраст на екипажа — офицери, старшини и матроси — е 27 години.
— Без мен средната възраст щеше да е още по-младежка — казва пашата.
— И без мен — обажда се помощник-капитанът.
— И без мен — допълва Форже.
— И без мен — казва Алкие.
Капитан Мосе не казва нищо: той е само на 35 години. И може би смята, че за капитан трети ранг е още млад.
— Има и други интересни данни — казва Форже и прекарва ръка по плешивото си теме. — На борда се употребява средно по десет тона вода на ден, понякога по тринайсет.
— Откъде идва разликата? Знаете ли? — пита помощник-капитанът.
— Да, най-много вода отива, когато стопанинът се кани да инспектира някой отсек…
Всички се смеят.
— Но има и минимум — продължава Форже, доволен от успеха си.
— Минимуми — поправя го Верду.
41
Казва (лат.). — Б.пр.