Денят не съмва за нас
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мила Мусакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят не съмва за нас». Краткое содержание книги:
— Ще ми кажете ли какво има, Льогийу?
Той вдига глава: червените му коси червенеят, а зелените му очи зеленеят, студени като лед.
— Има това, господине, че съм ядосан! Ако аз съм отказал на някого да отворя специално за него лавката, няма защо вие да я отваряте зад гърба ми! Подливате ми вода!
— Чакайте малко, Льогийу — казвам сухо, но без да повишавам тон. — Кажете ми първо за кого става дума!
— За пека.
— И той ви е помолил да отворите лавката, така ли? Вчера вечерта? За ножчета за бръснене, нали? И вие сте му отказали?
— Точно така.
— А мога ли да знам защо сте му отказали?
— Защо да получава от мен гювеч, когато аз не получавам от него?
— Ясно. А сега ме изслушайте, Льогийу, искам всичко да е ясно помежду ни. Аз ръководя лавката, имам ключ от нея и когато се наложи, мога да я отворя. И въпреки това, ако знаех, че вие вече сте отказали на пека да му отключите специално лавката, естествено и аз нямаше да отворя, а щях да го пратя при вас.
— Е, ако не сте знаели, че съм му отказал, докторе — казва Льогийу, вече омекнал, — това е вече друга работа!
— Разбира се, че не съм знаел! Мислите ли, че се е похвалил вече?
— Е, тогава нещата съвсем се променят — повтаря Льогийу вече леко смутен.
— Хайде да не го правим на въпрос — предлагам аз. — Това беше недоразумение и сега го изяснихме. Но има една малка подробност, която искам да уточним. Каква услуга ви е отказал пекът?
— А, не че е толкова важно — вдига рамене Льогийу, — но все пак е обидно да ти откажат, и то пред хора. Не мислете, че съм злопаметен.
— Мъничко все пак…
— Когато има за какво — да, мъничко. Ще ви кажа каква беше работата, докторе! Една нощ ми закуркаха червата. Станах и отидох в бюфета да хапна нещо. Искам му една прясна франзела. Не е за вярване, докторе, но този задник, с всичките му нашивки, ми отказа.
Поклащам с разбиране глава. Унизително е, разбира се. Особено когато самият ти си мичман. И освен това старши фелдшер. И още продавач в лавката. С една дума, не кой да е.
Решавам да спомена при случай на пека. С една капка оцет и повече олио, както се изразява помощник-капитанът. Вече се обръщам мислено към него: „Разумно ли беше това, пек? Ако се разболеете, сигурно и вие ще поискате услуга от Льогийу. И не е ли по-добре за кораба, ако всеки отстъпва по малко? Аз се разбирам много добре с Льогийу.“
Накратко — човек не се различава много от другите бозайници. Той се стреми към властта: над самките, над другите самци, над определена територия. Въпреки че няма нищо ново в тази истина, тя ме удивлява още повече след случая с Льогийу. Тук е изключена надпреварата за липсващите на борда жени, но ето че фелдшерът се чувства дълбоко обиден, тъй като пекът е засегнал неговия авторитет (и при това отказвайки му не право, а благоволение), сърди се и на мен, защото съм посегнал на територията му (въпреки че аз ръководя лавката и имам ключ от нея). Това потвърждава, че властта е изключително чувствителна и трудно приема ограничения, независимо от степента и дори може би още повече на по-ниското стъпало.
Забелязал съм, че спречкването между двама мъже, ако е умело насочвано от онзи, който има превъзходство, бързо завършва с мълчалив мирен договор, и то често траен. За сметка на това е съвсем различно при скарване между мъж и жена — тогава нещата се проточват, без никога да намерят разрешение именно защото всеки от двамата притежава над другия авторитет, неясен по принцип и оспорван в приложението си.
Два-три дни след това недоразумение между Льогийу и мен със Сент-Енян сме сами на закуска. Аз казвам:
— Ако добре съм разбрал, двамата е Периньон сте специалистите по ракетите.
Той току-що е предал дежурството, гладен е, изморен е, очите му мигат на парцали, брадясал е, но въпреки това е учтив и стегнат, като че ли сега започва деня си.
— Не по всички — отговаря той. — Аз съм специалист по M-20, но не и по M-4. Както знаеш, „Енфлексибл“ е съоръжен именно с M-4, най-модерните в нашите АРПЛ.
— И каква е разликата между тях?
— M-4 са с по-голяма ударна сила от M-20. Те са и с по-голям радиус на действие и най-важното — имат по 6 ядрени бойни глави.
— Чакай малко! — казвам аз. — Шестнайсет ракети с по шест бойни глави всяка това прави почти стотина бойни глави! Защо са ни толкова?
— Колкото повече бойни глави имаме — отговаря Сент-Енян невъзмутимо, — толкова по-голяма е вероятността ни за точно попадение във вражеската страна. Не трябва да забравяш, че някои от тях ще бъдат унищожени, преди да стигнат целта. Освен това бойните глави на M-4 са по-добре защитени от противоракетната отбрана на противника.