Магьосникът

— Колко патрона имаш?

— Колкото мога да нося.

— Добре — отговори Торн, — но достатъчни ли са да убият онова нещо?

Вдигане на рамене.

Торн се намръщи.

— Бих почакал още, но така или иначе трябва да го направим. Да тръгнем след него и да си опитаме късмета.

Той се изправи.

Артемис го хвана за рамото.

— Нямаме светлина! — Той посочи към дърветата с глока. — Това е неговият свят! Там може да се случи всичко! Той манипулира материята! Видя го със собствените си очи!

— Имаш ли по-добър план? — изсъска Торн.

Асасинът се огледа. Наоколо нямаше нищо, освен клони и мъртви листа.

— Имаме малко предимство, но мисля да почакаме до сутринта. Може би силите му не са толкова големи на светло. Тогава ще…

Фаровете осветиха оградата и двамата се извърнаха едновременно.

Алеята за коли се спускаше надолу по хълма и представляваше дълга асфалтова лента, която завършваше в кръгъл павиран паркинг точно пред къщата. На Торн му трябваше секунда да разпознае марката на колата по фаровете. После зърна сребърната звезда на шофьорската врата.

— Това е Кейхил — промърмори той и погледна към гората. — По-добре да влезем вътре, защото ако не ни открие, ще почне да търси наоколо. Не искам нещата да излизат от контрол.

Артемис нямаше възражения и тръгна след Торн. Внимателно се промъкнаха до задния вход на къщата. Вече бяха вътре и Торн точно издърпа четирите ножа от вратата и ги хвърли на кухненския плот, когато нетърпеливото чукане на Кейхил заеча из къщата.

Един бърз поглед потвърди, че Артемис вече бе седнал в далечния ъгъл като стар приятел, който се е отбил на гости. Торн облегна помпата на стената и тръгна към предната врата, защото Кейхил вече почти блъскаше по нея.

— Добър вечер, Кейхил — каза Торн и забеляза високия мъж с вид на политик до него. Човекът се поклони със старомодна любезност, стиснал меката си шапка в ръка.

Торн му отговори с кимване.

— Приятно ми е.

После се обърна и влезе вътре. Кейхил не се нуждаеше от покана. Влязоха. Шерифът затвори вратата и не само я заключи, но си направи труда да пусне резето и да сложи веригата.

Влязоха заедно във всекидневната. Когато Торн се обърна, видя неподвижния Кейхил, втренчен в Артемис, който му кимна сдържано.

— Ха — изсумтя Кейхил, — тук става все по-весело. Кого още чакаме? Папата?

Лицето на Торн остана безизразно.

— Какво искаш, шерифе?

Кейхил оглеждаше разбитото чекмедже.

— Какво му се е случило на това?

— Заяде.

— Хъм — беше коментарът на Кейхил, който тръгна към възрастния мъж. — Показвах на професор Адлър областта, малко нещо като връзки с обществеността. Случайно му споменах какво, си открил в мазето си и той пожела да го види. Занимава се с археология, легенди и такива работи. Разбира се, ако нямаш нищо против.