Магьосникът

— Ще го спрем. Битката ще е дълга и ще ни струва скъпо. Не всички от нас ще оцелеят. Но накрая то ще бъде победено, както е било побеждавано и преди.

— Откъде знаеш, че можете да го победите?

— Защото Господ, Съдник на цялата земя, няма вечно да страда от богохулството му срещу Светия Дух. — Изражението на Де Марко стана още по-мрачно. — Да… има глава, върху която трябва да падне наказанието… и час на избавлението… когато огромната му сила ще бъде недостатъчна, за да победи Божия гняв.

— Какво представлява то?

— Мерзост — отговори монсеньорът с неочаквано избликнал гняв. — Чудовищна останка от чудовищен век, същество с такава дяволска сила, че прояви неуважение дори към Мойсей, като копира чудесата на Всемогъщия. Вярно, някога е било човек, но чрез тайни, изгубени заедно с един отдавна мъртъв свят, се е превърнало в нещо много повече. Не знаем как призовава силите, които вика. Не знаем как постига тъмните си цели. Много неща не знаем. Но знаем едно — то може да бъде победено. Знаем, че мечът сече и в двете посоки и че може да изгубим мнозина от нашите храбри братя в тази битка, но накрая ще го победим.

Ребека примигна.

— Звучи… като някакъв демон.

— Някога е бил египетски магьосник — сбръчка чело Де Марко. — Но точната дума за това… това нещо е толкова ужасна, че е била изтрита от всички древни ръкописи на Египет и Израил. — Той замълча за малко. — Очевидно египтяните са се страхували от него дори повече от евреите.

Мълчание.

— Защо са се страхували от него? Не е ли бил египтянин?

Монсиньор Де Марко вдигна рамене.

— В интерес на истината не знаем със сигурност нито откъде е — дошъл, нито неговото име. Имаме подозрение… една стара църковна легенда, но няма начин човек да е сигурен. — Монсеньорът отново се загледа в пламъците и след малко се сепна.

— Извинявай, замислих се. Ще помоля майката игуменка да дойде и да се погрижи за вас. Ще се свържа и с моите хора, за да се уверя, че всичко в дома ти е наред. Утре семейството ви отново ще се събере.

— Благодаря ти — каза Ребека, усещайки как умората я обгръща. Не беше далеч от неспокойния сън. Но по-добре неспокоен, отколкото никакъв.

Майкъл не беше вярващ и макар да го беше подтиквала да се присъедини към църквата, но без да го тормози и мърмори, той просто отказа. Тя се почуди за миг дали, когато се изправи срещу истинско зло, сърцето му няма да се отвори за нещо по-голямо, но тази мисъл бързо беше засенчена от отчаяна надежда…

Надеждата, че той няма да загине в сблъсъка.