Хартиеното момиче
- Автор: Мюссо Гийом
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недка Капралова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиеното момиче». Краткое содержание книги:
— Как така свършено? Ами аз? — изкрещя Били.
Всички очи се обърнаха към нас укорително.
Между комичните представления на Майло и избухванията на Били прекрасно разбирах, че нашето място не е сред този ареопаг от звезди и милиардери. Мястото ни беше в някоя къщичка в предградията, да си печем наденички на барбекюто, да пием бира и да играем баскетбол.
— Обещахте да ми помогнете! — упрекна ме Били, все така изправена до нашата маса.
Майло се присъедини към нея:
— Вярно е, щом си обещал…
— Я стига! — прекъснах го със застрашително насочен към него показалец.
Хванах младата жена за ръката и я дръпнах настрана.
— Ще престанем да се лъжем — казах. — Не МОГА да пиша. Не ИСКАМ повече да пиша. Това е. Не искам да го разберете, а само да го приемете.
— А аз искам да се върна у дома!
— Ами смятайте, че занапред това е тук. В шибания истински живот, който изглежда толкова много цените.
— Искам отново да видя приятелите си.
— Мислех, че нямате приятели! — възразих.
— Оставете ме поне да видя отново Джак!
— Мъже за чукане — с лопати да ги ринете.
— Тази тема ви засяга доста, а? А майка ми! И майки ли ще намеря с лопата да ги рина?
— Слушайте, не съм отговорен за това, което ви се случва.
— Може би, но имахме договор! — каза тя и извади от джоба си смачканото парче от хартиена покривка, на което бяхме подписали споразумението си. — Имате куп недостатъци, но си мислех, че поне сте човек на думата.
Продължавах да я държа за ръката и я накарах да слезе с мен по каменните стъпала, които водеха към бюфета до басейна.
— Престанете да говорите за договор, от който не можете да изпълните вашата част! — казах, като й показах масата, от която Орор и приятелят й ни гледаха как разиграваме нашия цирк.
Повече нямах желание да живея с илюзии.
— Нашето споразумение е недействително: Орор започна живота си отново, а вие никога няма да ми я върнете.
Тя ме погледна предизвикателно.
— Искате ли да се обзаложим?
Разперих ръце неразбиращо.
— Оставете на мен.
Тя се приближи леко, постави ръката си на врата ми и ласкаво ме целуна. Устата й беше свежа и сладка. Потръпнах от изненада и незабележимо отстъпих. После усетих как сърцето ми се въодушевява, събуждайки у мен чувства, които смятах, за отдавна угаснали. И ако в началото тази целувка беше като изтръгната насила, сега вече нямах никакво желание да я прекъсвам.
22
Орор
Двамата бяхме изгубени в гората на една жестока епоха на преход; изгубени в нашата самота; (…) изгубени в нашата любов към абсолютното (…): загадъчни езичници, лишени от катакомби и от Бог.