Пъклена кръв

-      Как е възможно да не знаете каква е точната причина? - попита Ерин, изненадана от липсата на интерес на сангвинистите към собствената им природа. - Не можете да си оставите мозъка на гардероб. Какво лошо има да разберете какво ви е било сторено?

Отговори София, която вървеше от другата страна на Кристиан.

-      „Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум“111 - цитира тя малко по-остро от необходимото. - Това не бива да се поставя под въпрос.

-      Да бъдеш сангвинист не означава да вървиш по пътя на научното откритие — добави Кристиан. - Нашият път е пътят на вярата. „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда122“. При тези неща няма доказване.

Джордан завъртя очи.

-      Може би ако бяхте задавали повече въпроси преди, сега нямаше да сме в такава каша.

Никой не възрази и Кристиан посочи напред към малко кафене с маси навън.

-      Какво ще кажете за малко зареждане? Очаква ни тежък ден.

Единствено Ерин и Джордан се нуждаеха от „зареждане“, но Кристиан беше прав. Малко кофеин щеше да им се отрази добре... а много беше за предпочитане.

Кристиан влезе вътре да поръча, докато Джордан събираше две малки кръгли масички под един чадър. Кристиан се върна с поднос с две кафета в големи чаши и чиния сладкиши. Преди да остави подноса, се наведе и вдиша ароматната пара.

Въздъхна с наслада.

Ерин се усмихна, но с крайчеца на окото си забеляза как устните на София се свиха с отвращение. Сангвинистите смятаха всяка проява на човещина за слабост. Ерин обаче намираше тези човешки черти у Кристиан за приятни - заради тях му се доверяваше повече, а не по-малко.

Ерин обгърна чашата си с длани, за да се стопли, да се успокои. Погледна другите.

-      Какъв е планът? Имам чувството, че се движим пипнешком, като слепци. Време е да променим това. Време е да започнем да задаваме трудните въпроси. Например за природата на сангвинистите и стригоите. Това изглежда жизненоважно за мисията ни.

Джордан кимна и изгледа многозначително Кристиан и София.

-      Колкото по-малко знаем, толкова по-голяма е вероятността от провал.

-      Съгласна съм - рече Елизабет. - Невежеството не ни е послужило в миналото, няма да ни послужи и сега. Има неща, които Църквата трябва да знае. Имала е две хиляди години да изучава тези теми, но въпреки това не може да отговори на най-прости въпроси. Като на този какво вдъхва живот на един стригой?

-      Или на друг - как се променяте, когато положите клетвата на сангвинист? - добави Ерин. - Как виното ви поддържа?

Въпросите ѝ предизвикаха кратка, но разгорещена дискусия. Рун и София застанаха на страната на вярата и Бог. Ерин, Джордан и Елизабет настояваха за научен метод и мислене. Кристиан пое ролята на колебаещия се, който се опитва да намери обща основа.

В крайна сметка се разделиха още повече.