Пъклена кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555861
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пъклена кръв». Краткое содержание книги:
Пътят ѝ минаваше покрай един канал, чийто бряг още се намираше в плътна сянка.
Легион бързо продължи през други тъмни местенца, за да я последва.
Докато тичаше, се вслушваше в града, във виковете и смеха му, в чукането от строежите. Почти не се чуваха звуците на природата. Нямаше птичи песни, листа не шепнеха под полъха на вятъра. Човечеството беше превзело този остров, както и по-голямата част от света, и го бе опитомило, за да го използва за своите цели, като унищожава дивите му градини и избива създанията, живели в хармония тук.
„Бог може да търпи подобно съсипване на творението си, но не и аз“.
Затова забърза с развяващи се дрехи към целта си, която продължаваше да върви покрай канала, без да подозира за ловеца.
Измъкна името ѝ от Леополд и го каза на глас.
- Сестра Абигейл...
Тя се обърна. Косата ѝ бе сива като камък, прибрана назад, лицето ѝ беше намръщено. Беше определено раздразнена и гневът забави реакцията ѝ. Докато очите ѝ се разширяваха от ужас, отразявайки тъмния му силует, той вече беше до нея.
Хвърли се и я докосна по бузата, остави белега си върху плътта ѝ.
Тя незабавно се отпусна под допира му Той я подхвана, прегърна я. Докато я държеше, прехвърли спомените ѝ като книга.
... как върви по мокрите улици на Лондон и държи ръка почти над главата си. Ръката на майка ѝ...
... как стои пред прост бял надгробен камък. Баща ѝ...
... радостни хора ликуват по улиците. Войната е свършила, но с цената на толкова много жертви. Толкова много поля, осеяни със смърт...
... гигантски камъни, падащи от небето. Бомби. Друга война, по-голяма и от предишната. Оръжия, способни да унищожат всичко дадено на Човека...
... мъж с очи като буреносни облаци и студена кожа. Взема кръвта ѝ и ѝ предлага своята в замяна...
... потънало в кал бойно поле. Кафяви очи. Бомби, които падат и унищожават и добро, и зло. Още една война, в Корея. Тя ловува с мъжа с буреносните очи...
... избор, предложен ѝ от жена, носеща кръст. Да се покае или да умре. Вино, изгарящо устните ѝ...
Легион поемаше живота на монахинята, вдишваше го целия, но миналото ѝ не представляваше интерес за него. Избута тези спомени настрани и затърси по-новите.
... лице на жена. Черни къдрици, сребристосиви очи. Прекрасна е и студената Абигейл я мрази...
Легион извлече името ѝ.
Графиня Елизабет Батори.
Тя не беше от полза за Легион. Изгубил търпение, той се насочи към целта си, съсредоточи се върху жената, която прегръщаше.
„Къде отиват?“
Устните на Абигейл - съвсем близо до ухото му - се раздвижиха.
- В Прага.
Легион потръпна, когато чу това име - място, свързано с неговата история, мястото, където беше затворен. Колкото той преследваше тримата, толкова те наближаваха собственото му минало.
Съсредоточи се върху една-единствена дума.
„Защо?“
Тихите думи достигнаха до ухото му.
- Търсят книжата на Джон Дий.
Този път го връхлетяха собствените му спомени.
... мъжът с млечнобялата брада и умните тъмни очи...
... очите се усмихват към мен от другата страна на зеления пламък. Той е моят тъмничар...
... горя от болка и омраза...
Избута Абигейл настрани. Знакът му беше прогорен на бузата ѝ.
Знаеше къде трябва да иде.
В Прага.
Вече имаше роби в района и можеше да ги насочи към онзи стар град, но възнамеряваше да отиде лично. Абигейл можеше да пътува през деня и щеше да му помогне да направи същото.
В онзи град щеше да отмъсти за миналото си, да защити бъдещето си... „И да унищожа надеждата за цялото човечество“.
ТРЕТА ЧАСТ
Защото беззаконието като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъстаци, - и се подигат стълбове дим.