Приятна вечер

Влезе Маги.

— Ах! Каква прекрасна вечеря! Сега съм готова за хотелския детектив. — Тя ги погледна. — Лу, ти си страхотен. Изобщо не можах да позная нито един от вас.

Брейди погледна часовника си.

— Да тръгваме, Майк — каза той, а после се обърна към Маги: — Скъпа, ти знаеш какво да правиш. Заеми се с детектива. А когато се върнеш, Лу де Марни ще те чака. Той е човек на Кендрик. Забавлявай го, докато ние се върнем с плячката.

— Да, скъпи — отвърна Маги и го целуна.

Брейди взе голямо дипломатическо куфарче и тръгна към вратата.

Маги прегърна Баниън и целуна и него.

— Успех, войнико — рече тя. — Ти си прекрасен човек!

Той й се усмихна, потупа я по рамото и последва Брейди навън.

Докато двамата вървяха към хотела, Баниън каза:

— Имаш чудесна приятелка, Лу.

— Понякога съм късметлия — отвърна Брейди. — Мисля, че този път наистина късметът е бил на моя страна.

Двамата мъже влязоха във фоайето. Все още тук-там седяха няколко по-възрастни мъже и пийваха последна чашка преди лягане. Никой от тях не обърна внимание на Брейди, когато той тръгна към масата в ъгъла. Двамата мъже в смокинги се вписваха великолепно в тази атмосфера.

— Сега ще поизчакаме — каза Брейди, като седна. — Ще се правим, че уреждаме сделка. — Той отвори куфарчето и извади свитък документи. Раздели документите и даде част от тях на Баниън.

Един сервитьор се приближи.

— Нещо за пиене, Майк?

— Едно кафе.

Брейди поръча кафе и сандвичи с пушена сьомга. Когато донесоха кафето и сандвичите, той плати и остави тлъст бакшиш.

Джош Прескът влезе във фоайето, точно когато Брейди дояждаше сандвича, който Баниън бе отказал.

— Това е хотелският детектив — съобщи Брейди. — Човекът, за когото Маги ще се погрижи.

Двамата наблюдаваха, как Прескът се огледа, как излезе от хотела и забързано се отправи към плувния басейн.

Малко след два часа, те видяха двама от охраната да отиват при нощния пазач. Но само оставиха някакви ключове и си тръгнаха.

— Всичко върви като по часовник — измърмори Брейди. — Сега плячката е в сейфа. Ще изчакаме семейство Уорънтън да пристигнат и поемаме.

Десет минути по-късно Мария и Уилбър Уорънтън влязоха в хотела. Докато Мария вървеше към асансьора за президентския апартамент, Уилбър взе ключовете от нощния пазач и забърза след жена си.

Брейди вторачено гледаше диамантите на Мария, която нетърпеливо изчакваше Уилбър.

— Погледни тези камъни — измърмори Брейди. — Ще бъде лесна работа, Майк. Ще им оставим пет минути, после ще се качим, ще разбием сейфа, а през това време те вече ще са си в леглото.

Като си даваше сметка, че се впуска в първото си криминално престъпление, Баниън почувства студена пот да избива по челото му.

„Първото и последното“, си помисли той, загледан как Брейди прибира фиктивните документи обратно в куфарчето.