Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
— Старият козел приказва врели-некипели. Как го наричаше, Пого?
— Бобо.
— Ако този тип ми каже, че на лицето си имам нос, ще се погледна в огледалото, преди да му повярвам.
Ейб се засмя.
— Толкова ли е ненадежден?
— Да речем, опитва се да бъде център на внимание и е разбрал, че всички — но най-вече туристите — умират от удоволствие да чуят историята за Звяра. Дава на хората онова, което искат да чуят, а той е център на Внимание В продължение на час-два.
— Каза, че онова нещо е убило сестричката му.
— Проверявал съм този факт. Имаме архиви още от 1853 година, когато е основан градът. Според докладите сестра му е била убита от койот. Баща му наистина е пътувал с търговски кораб до Австралия, но нищо не доказва, че е донесъл необикновеното животно. Би могъл, разбира се, но мисля, че Капитан Франк използва пътуването на баща си, за да придаде на историята по-голяма достоверност. Ако старият човек беше миньор, щеше да е извел чудовището на земята от някоя миньорска шахта.
— Разбирам — каза Ейб. — Трябва да тръгвам, защото вече ме чакат — протегна ръка и мъжът я разтърси. — Благодаря Ви, че ми отделихте време и ми разказахте всичко това.
— Съжалявам за Вашата приятелка. Ужасно е. Кажете й, че Дан загина смело в изпълнение на дълга си и много ни липсва.
— Ще й предам. Още веднъж благодаря — каза Ейб и се обърна да си върви.
— Хей, един момент. Още нещо, преди да си тръгнете. Снощи сигурно сте били в града, в бар „Последен шанс“, иначе нямаше да знаете за историята с Бобо!
— Точно така.
— В „Уелкъм Ин“ ли сте отседнали?
— Това е единственият мотел в града.
— Забелязахте ли нещо особено там?
— Особено ли? В какъв смисъл?
— Крогънови — семейството, което държи мотела, не са се появили тази сутрин. Готвачът се обади около шест часа. Рецепцията била заключена. Изпратихме човек и по всичко личи, че снощи никой не е спал там. Намерили колата им изоставена по пътя. Нито следа от тях.
— Странно наистина — Ейб поклати глава. — Но аз не си спомням нищо особено.
— Не се замислихме сериозно, докато, не намерихме колата. Това стана преди час. Май са в беда.
— Ще попитам приятелите си дали не са забелязали нещо необичайно.
— Благодаря. Имаме наш човек в мотела, който разпитва гостите, но изглежда повечето са си заминали. Плащат предварително и напускат рано сутрин. Хората са на почивка и винаги тръгват рано.
— Ще видя.
— Доведете приятелите си, ако са видели или чули нещо. Засега липсва едно семейство. Ако нещата се окажат още по-лоши, ще ви потърсим.
— Добре. Надявам се, че ще се появят.
— И аз — докосна веждата си с пръст. — Приятен ден.
Навън Ейб огледа пътя. Мустангът не се виждаше никъде.
Стигна до ъгъла. Погледна надолу по „Крайбрежна улица“ и потърси Тайлър и Нора. Очевидно още пазаруваха. Отмина една кола. Пресече улицата и застана до бордюра в очакване на Джек.
От една пресечка по-нагоре синьо-бяла полицейска патрулна кола излезе от сервиза. Сигурно Люси е на волана, помисли си той, с Бикс във влекача, който караше зад нея. Когато се приближи, тя се усмихна на Ейб и вдигна ръка. Той отвърна на поздрава й. Бикс отмина с пръст в уста. Патрулната кола и влекачът тръгнаха бавно по пътя, изчакаха светофара в центъра на града. Минаха покрай будката за билети на „Къщата на Звяра“ и скоро изчезнаха. Пътят свиваше към гористите хълмове.
Ейб извърна очи към тротоара. На пресечката по-долу жена буташе детска количка и хлътна в някакъв вход. Когато се скриха, Ейб вече виждаше магазина за спортни стоки. От Тайлър и Нора нямаше следа.
До него спря мустангът. На предната седалка бяха натрупани хавлиени кърпи, а най-отгоре лежаха сините му плувки. Вдигна купа и седна.
— Забавих се — каза Джек, — защото ме спря едно ченге.
— За изчезналото семейство?
— Аха, вече знаеш. Сега ще ти кажа нещо, което не ти е известно — нагласи страничното огледало и тръгна по празното платно. — Не липсват само те. Точно говорех с ченгето, когато дойде Харди и каза, че приятелят му, онзи герой Блейк, не се е появявал цяла сутрин. Харди не го бил виждал от снощи.
— Интригата се заплита — отбеляза Ейб.
— Да-аа. Ченгето беше толкова заинтригувано от това ново развитие на нещата, че загуби интерес към мене, иначе щях още да съм там.
— Така или иначе, дамите още не са свършили с пазаруването.